Камбанария Свети Степанос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камбанария Свети Степанос
Дзвіни́ця свято́го Степа́носа
Armenian Bell Tower.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Ukraine.svg Украйна
Населено място Каменец Подолски
Вероизповедание Арменска апостолическа църква

Камбанарията на Свети Степанос (или Арменска камбанария,[1] Параклис на Свети Степанос) е сграда от 15 – 16 век, разположена в арменския квартал на град Каменец Подолски. Била е част от арменската църква „Свети Николай“ (XV век). Известно време в камбанарията се е намирала легендарната икона Арменската Богородица, почитана от католици, православни и последователи на арменската църква.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Според различни източници арменците се заселват в Каменец Подолски през XI – XIII век.[2] През 17 век в града вече има 1200 арменски семейства.[3] Съставлявайки значителна част от населението на Каменец Подолски и заемайки по-голямата част от града, арменците се заселват главно в югоизточната му част; в днешно време все още има квартал, известен сред местните като Арменския. В тази част на града освен административните и търговски сгради на арменската общност се намирали и основните арменски храмове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ и камбанарията на Свети Степанос; 1919 г.

Своето име камбанарията получава от църквата „Св. Степанос“, съществувала в Каменец. За строежа на камбанарията се казва в паметния запис на църквата

Събраха се единодушните господа съдии и решиха да построят една каменна камбанария за този храм. И всички хора се събраха заедно – големи и малки и започнаха да строят, надявайки се на Божията помощ, [помагайки] кой с пари, кой самолично, кой с коне, кой с волове, кой със собствени сили и я завършиха...

После в него се казва, че епископ Хачатур подарява една голяма и великолепна камбана..., докато другата камбана е подарена от Григор, който продължава строителството на камбанарията. Точното време на изграждане на камбанарията не е известно. Строежът трябва да е бил завършен преди 1565 г., тъй като тогава умира Григор, синът на богатия каменски арменец Затик.[2]

По-нататъшна съдба[редактиране | редактиране на кода]

По време на турското владичество, заедно с църквата е повредена и камбанарията, и камбаните ѝ са откраднати. След оттеглянето на турците, иконата на Арменската Богородица е върната в града. Църквите „Свети Николай“ и Благовещение са в руини, така че на 22 май 1700 г. иконата е поставена в параклиса на Св. Степанос, наскоро построен като камбанария към църквата „Свети Николай“.[2]

През 19 век камбанарията има две камбани: по-малка от 1701 г. и по-голяма от 1722 г. По време на Първата и Втората световни войни тя е силно повредена.[1] През 1958 г., камбанарията е възстановена и обявена за паметник под държавна защита от Комитета за защита на антиките на Украинска ССР.[2]

Експерти от Киев я изучават през 1978 г. Те успяват да идентифицират архитектурни елементи, подобни на тези в църквата Всеспасител (957 – 962) в арменския църковен комплекс Санахин. Според резултатите от проучвания на първия етаж на камбанарията, на източната и северната стена (и отчасти на западната) са разкрити останки от стенопис, изпълнени в охра и червен цвят. По своята същност и стил откритият стенопис принадлежи към периода не по-късно от 18 век. Възстановяването му е извършено от екип художници-реставратори от Киев.

Според експерти камбанарията е един от най-интересните арменски паметници на града, който успешно съчетава разнообразни архитектурни техники с високо ниво на художествена изява.[1]

През 2005 г. земята, върху която са разположени руините на църквата „Свети Николай“ и камбанарията на Свети Степанос, е прехвърлена на арменската общност в град Каменец Подолски, а кметът Александър Мазурчак, в присъствието на арменския посланик в Украйна, Армен Хачатрян, обещава да възстанови арменския храм. Във връзка с това, тази връзка на развалините на църквата е осветен кръстен камък, хачкар.[4] През 2014 г., след завършването на реставрацията, Украинската православна църква (Киевска патриаршия) официално предава на арменците в Украйна руините на църквата „Свети Николай“ и камбанарията на Св. Степанос.[5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Камбанарията на Св. Степанос е стояла отделно от църквата „Свети Николай“. Едновременно с нуждите на църквата, камбанарията е била предназначена и да заема важно място в отбранителната система на града – тя е била построена като истинска бойна кула. Представлява пететажна каменна сграда с остър пирамидален покрив, на четирите ъгъла на който има своеобразни малки кули. Всяка от кулите има две бойници.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в А. Дроздовська. Армянская колокольня. // Советское Подолье. Посетен на 2012-11-28.
  2. а б в г д В. Р. Григорян. «История армянских колоний Украины и Польши» (армяне в Подолии). // Ер.: Издательство АН Арм. ССР, стр. 77 – 92. Посетен на 2012-11-28.
  3. С. Шкурко. Армянские архитектурные памятники в городе Каменец-Подольске. // Историко-филологический журнал № 2. pp. 233 – 243.. Посетен на 2012-11-28.
  4. Надежда Стешенко-Григорьева,. В Каменец-Подольском будет восстановлена армянская церковь. // Подробности-ТВ, 2005-07-04. Посетен на 2012-11-28. Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine.
  5. Київський Патріархат передав вірменам України їхню історичну духовну спадщину

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Колокольня Святого Степаноса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.