Камбанария Свети Степанос
| Камбанария Свети Степанос Дзвіни́ця свято́го Степа́носа | |
 | |
 Местоположение в Каменец Подолски | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Украйна |
| Населено място | Каменец Подолски |
| Религия | Арменска апостолическа църква |
| Камбанария Свети Степанос в Общомедия | |
Камбанарията на Свети Степанос (или Арменска камбанария,[1] Параклис на Свети Степанос) е сграда от 15 – 16 век, разположена в арменския квартал на град Каменец Подолски. Била е част от арменската църква „Свети Николай“ (XV век). Известно време в камбанарията се е намирала легендарната икона Арменската Богородица, почитана от католици, православни и последователи на арменската църква.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Според различни източници арменците се заселват в Каменец Подолски през XI – XIII век.[2] През 17 век в града вече има 1200 арменски семейства.[3] Съставлявайки значителна част от населението на Каменец Подолски и заемайки по-голямата част от града, арменците се заселват главно в югоизточната му част; в днешно време все още има квартал, известен сред местните като Арменския. В тази част на града освен административните и търговски сгради на арменската общност се намирали и основните арменски храмове.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основаване[редактиране | редактиране на кода]
Своето име камбанарията получава от църквата „Св. Степанос“, съществувала в Каменец. За строежа на камбанарията се казва в паметния запис на църквата
| „ | Събраха се единодушните господа съдии и решиха да построят една каменна камбанария за този храм. И всички хора се събраха заедно – големи и малки и започнаха да строят, надявайки се на Божията помощ, [помагайки] кой с пари, кой самолично, кой с коне, кой с волове, кой със собствени сили и я завършиха... | “ |
После в него се казва, че епископ Хачатур подарява една голяма и великолепна камбана..., докато другата камбана е подарена от Григор, който продължава строителството на камбанарията. Точното време на изграждане на камбанарията не е известно. Строежът трябва да е бил завършен преди 1565 г., тъй като тогава умира Григор, синът на богатия каменски арменец Затик.[2]
По-нататъшна съдба[редактиране | редактиране на кода]
По време на турското владичество, заедно с църквата е повредена и камбанарията, и камбаните ѝ са откраднати. След оттеглянето на турците, иконата на Арменската Богородица е върната в града. Църквите „Свети Николай“ и Благовещение са в руини, така че на 22 май 1700 г. иконата е поставена в параклиса на Св. Степанос, наскоро построен като камбанария към църквата „Свети Николай“.[2]
През 19 век камбанарията има две камбани: по-малка от 1701 г. и по-голяма от 1722 г. По време на Първата и Втората световни войни тя е силно повредена.[1] През 1958 г., камбанарията е възстановена и обявена за паметник под държавна защита от Комитета за защита на антиките на Украинска ССР.[2]
Експерти от Киев я изучават през 1978 г. Те успяват да идентифицират архитектурни елементи, подобни на тези в църквата Всеспасител (957 – 962) в арменския църковен комплекс Санахин. Според резултатите от проучвания на първия етаж на камбанарията, на източната и северната стена (и отчасти на западната) са разкрити останки от стенопис, изпълнени в охра и червен цвят. По своята същност и стил откритият стенопис принадлежи към периода не по-късно от 18 век. Възстановяването му е извършено от екип художници-реставратори от Киев.
Според експерти камбанарията е един от най-интересните арменски паметници на града, който успешно съчетава разнообразни архитектурни техники с високо ниво на художествена изява.[1]
През 2005 г. земята, върху която са разположени руините на църквата „Свети Николай“ и камбанарията на Свети Степанос, е прехвърлена на арменската общност в град Каменец Подолски, а кметът Александър Мазурчак, в присъствието на арменския посланик в Украйна, Армен Хачатрян, обещава да възстанови арменския храм. Във връзка с това, тази връзка на развалините на църквата е осветен кръстен камък, хачкар.[4] През 2014 г., след завършването на реставрацията, Украинската православна църква (Киевска патриаршия) официално предава на арменците в Украйна руините на църквата „Свети Николай“ и камбанарията на Св. Степанос.[5]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Камбанарията на Св. Степанос е стояла отделно от църквата „Свети Николай“. Едновременно с нуждите на църквата, камбанарията е била предназначена и да заема важно място в отбранителната система на града – тя е била построена като истинска бойна кула. Представлява пететажна каменна сграда с остър пирамидален покрив, на четирите ъгъла на който има своеобразни малки кули. Всяка от кулите има две бойници.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в А. Дроздовська. Армянская колокольня // Советское Подолье. Архивиран от оригинала на 2014-08-14. Посетен на 2012-11-28.
- ↑ а б в г д В. Р. Григорян. «История армянских колоний Украины и Польши» (армяне в Подолии) // Ер.: Издательство АН Арм. ССР, стр. 77 – 92. Посетен на 2012-11-28.
- ↑ С. Шкурко. Армянские архитектурные памятники в городе Каменец-Подольске // Историко-филологический журнал № 2. pp. 233 – 243. Посетен на 2012-11-28.
- ↑ Надежда Стешенко-Григорьева,. В Каменец-Подольском будет восстановлена армянская церковь // Подробности-ТВ, 2005-07-04. Архивиран от оригинала на 2014-01-08. Посетен на 2012-11-28.
- ↑ Київський Патріархат передав вірменам України їхню історичну духовну спадщину
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Колокольня Святого Степаноса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |