Камел Дауд
| Камел Дауд Kamel Daoud | |
 Камел Дауд, 2015 г. | |
| Роден | 17 юни 1970 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  Алжир Франция |
| Активен период | 2002 – |
| Жанр | драма, публицистика, документалистика |
| Известни творби | „Мьорсо, контраразследване“ „Хурии“ |
| Награди | „Гонкур“ (2024) „Чино дел Дука“ (2019) |
| Съпруга | Айша Дехдух (2016 – ) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Камел Дауд в Общомедия | |
Камел Дауд (на арабски: كمال داود, на френски: Kamel Daoud) е алжирски журналист и писател на произведения в жанра социална драма и публицистика. Пише на френски език.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Камел Дауд е роден на 17 юни 1970 г. в Мостаганем, област Мостаганем, Алжир.[1] Най-големият от шест деца в мюсюлманско семейство, говорещо арабски език.[3] Като тийнейджър той приема зараждащото се ислямско движение в началото на 80-те години, но се разочарова и на 18 години се дистанцира от религията. През 1988 г. участва в антиправителствена демонстрация в Мостаганем.[4] Получава бакалавърска степен по природни науки/математика и следва френска филология в Оранския университет „1 Ахмед Бен Бела“ в Оран.[3][4][5]
През 1994 г. започва работа във френскоезичния алжирски вестник Le Quotidien d'Oran.[2] Три години по-късно публикува първата си колонка, станала успешната рубрика „Нашето мнение, вашето мнение“, която включва коментари по новините.[2] Той е главен редактор на вестника в продължение на осем години.[4] Пише като колумнист в различни медии, редакционен сътрудник е в онлайн вестника Algérie-Focus, а статиите му са публикувани и в Slate Afrique. През 2014 г. започва сътрудничество със седмичното списание Le Point, за което е отличен с наградата „Жан-Люк Лагардер“ за журналист на годината през 2016 г.[6] През 2002 г. е издадена подборка от колонките му.[3] Заради цензурата публикува някои от статиите си във „Фейсбук“.[5]
Първата му новела „Баснята за джуджето“ е издадена през 2003 г. само в Алжир, а втората „Фараон“ през 2005 г.[3] През 2008 г. е издаден сборникът му с разкази „Предговорът на негъра“, който печели наградата „Мохамед Диб“.[2]
През 2013 г. е издаден романът му „Мьорсо, контраразследване“.[2][4] В известна степен романът е преразказ на романа „Чужденецът“ на Албер Камю[5], който авторът описва събитията от гледна точка на фона на смутните епизоди от живота на своята страна.[3] В историята престарелият брат на жертвата, арабин, наречен Муса, който е убит от Мьорсо, героя на Камю, разказва за живота на брат си, разнищвайки по нов начин подбудите и съдбата на неговия убиец, стигайки до печалното заключение, че в много по-голяма степен прилича на убиеца, отколкото на брат си.[1] Романът получава наградата „Гонкур за първи роман“[3], литературната награда „Франсоа Мориак“ за 2014 г., и известната награда „Петте континента“.[1][2][4] Преведен е на 35 езика по света. Романът предизвиква сериозни противоречия. Ислямистите са обидени от яростното порицание на религията от страна на разказвача в романа, като изразяват възмущение и осъждат произведението като богохулство. През 2014 г. в Алжир радикален салафистки имам издава фетва (религиозен декрет), който определя Дауд като „вероотстъпник“ и „враг“ на исляма.[3][6]
През 2019 г. получава френската Световна награда „Чино дел Дука“.[4]
През 2024 г. е издаден романът му „Хурии“.[2] В историята млада алжирка Зора е оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години, а последствията от нея са изписани по тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя е бременна в страна, където жената е обречена на незавидна участ, а само споменаването на гражданската война се наказва от закона. За да получи някои отговори, тя се връща в родното си село, където всичко е започнало.[2][4] Романът получава високи оценки и получава престижната литературна награда „Гонкур“.[5][6] Той не може да бъде публикуван в Алжир заради закон, забраняващ всички произведения, посветени на гражданската война в страната през 90-те години на ХХ век, в която по официални данни са загинали най-малко 200 000 души.[4]
От първия си брак има син и дъщеря, но се развежда през 2008 г. след раждането на дъщеря си, тъй като съпругата му е станала все по-религиозна (и е започнала да носи хиджаб). Получава френско гражданство през 2020 г.[6] През 2016 г. се жени повторно за Айша Дехдух, която е психиатър.
Камел Дауд живее във Франция.[5]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи и новели
[редактиране | редактиране на кода]- La Fable du nain (2003)[2]
- Ô Pharaon (2005)
- Meursault, contre-enquête (2013) – награда „Гонкур за първи роман“, награда „Франсоа Мориак“, награда „Петте континента“[1][5]
Мьорсо, контраразследване, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Албена Шарбанова, Мария Коева - Zabor ou Les psaumes (2017)
- Houris (2024) – награда „Гонкур“
Хурии, изд.: ИК „Колибри“, София (2025), прев. Красимир Петров
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Mes indépendences – Chroniques 2010 – 2016 (2017)[2]
- Le Peintre dévorant la femme (2018) – за Пабло Пикасо и еротичния характер на творчеството му
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2020 La case du siècle – тв сериал, 1 епизод
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- 1 2 3 4 5 6 7 ((en)) Биография и библиография в сайта на Берлинския литературен фестивал
- 1 2 3 4 5 ((fr)) Биография и информация в сайта Viabooks
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 509 Камел Дауд във
Facebook - Камел Дауд в
Internet Movie Database - Камел Дауд в Internet Speculative Fiction Database
- ((fr)) За романа му „Баснята за джуджето“
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kamel Daoud в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
