Каменец (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каменец.

Каменец
Общи данни
Население 817 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,286 km²
Надм. височина 117 m
Пощ. код 5866
Тел. код 063569
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 35780
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Пордим
Детелин Василев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Каменец
Христо Илиев
(ВМРО-БНД)

Каменец е село в Северна България, област Плевен, община Пордим.

Селото има спирка на главната железопътна линия София – Горна оряховица – Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Каменец е разположен в Средна Дунавска равнина на 35 км източно от Плевен и 18 км западно от гр. Левски.

Надморска височина: 99 м. GPS координати: 43*21’12“ С.Ш. и 25*01’47“ И.Д.

На 3 км северно от селото минава централната железопътна линия София-Варна, където има гара. На 12 км северно от селото се намира с. Обнова, а на 6 км западно е с. Одърне, на 4 км югозападно е с. Борислав, и на 6 км югоизточно е гр. Летница. През землището на село Каменец тече местната река Барата, която извира от с.Пелишат Плевенско и пресича землищата на с. Вълчитрън и с. Одърне. Преминава през центъра на селото където образува малка живописна долина. На 2 км северно от селото, преминава река Шаварна, извираща от Згалевските възвишения, преминава през гр. Пордим, северно от с.Одърне и се слива в река Барата, на 6 км. източно от селото. Двете реки продължават на изток под името Шаварна, и се вливат в река Осъм на 2 км южно от гр. Левски. Там където се събираха двете реки през 1958 – 59 г. се издигна гигантска язовирна стена, и се образува язовир „Каменец“ които е с регионално значение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано в местността „Камъка“, където е извирала хубава студена вода от камениста пещера, от тук идва и името Каменец, което на славянски език означава Камък. /Камък плюс наставка ец/. Промяната от Камен в Камък е станала Х – ХІІ век, което показва, че селото е образувано преди това – навярно с идването на славяно-българските племена в нашите земи. Те са намерили разработените условия на римско селище и се настаняват тук. Имаме данни от разкопки не само за римляните но и за траките. Землището ни има тринадесет могили северно и южно от селото, където в някой от тях са намерени тракийски гробници и погребални урни.

През 1908 г. е изкопана стара тракийска каменна гробница, която е предадена на Архиологическия музей гр. София, където се намира и сега. Предполага се, че тук е преминавал римски път от Троянския проход, Ловеч, за Свищов и е имало отклонение за Никопол. На 6 км западно от селото ни е имало друго селище в местността „Бахчата“ там са живеели високи хора които с времето са изчезнали. Може би тия селища да са били търговски защото се намират и сега много монети от времето на : Октавиан, Веспасиан, Траян и Александър Македонски. Може да са били военни крепости за охрана на пътищата и за отбрана. Документи за с.Каменец има от ХV век в ориенталския отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий“ София. В документ за събиране на поголовния данък в Търновския вилает от 1430 г. и е назовано ”Камениче“. Документ от 1618 година се казва, че „Камениче“ принадлежи към Никополска кааза и има 800 жители и 16 ханета. В документи на Руското разузнаване от 1877 година селото е записано, като „Каменица“ или „Камендже“. В руска военна карта от този период, изложена в Историческия музей на Велико Търново, селото е наречено "Каменка". Народностният състав на селото е бил предимно от българи и малко турци, към края на владичеството дошли и черкези. След освобождението на мястото на избягалите турци и черкези се заселили българи от Габровско – Севлиевския балкан предимно от селата: Дебелцово, Градище, Агатово, Крамолин, Недевци, Стоманец, и др. и много семейства от село Летница.

В миналото селото е наброявало около 3 000 души, а по настоящем са 1100 души. Поминъкът е бил земеделие и скотовъдство. Облеклото на населението е било „чернодрешковци“. Говоримият език е диалект на източното наречие. Религията – православни християни. Църквата е строена по време на османската власт, като турците са я събаряли няколко пъти. Окончателно е завършена и осветена през 1881 година от Митрополит Климент /Васил Друмев/.

Антична и късноантична крепост на 2.5 км. североизточно от село Каменец по права линия от центъра на селото, в ъгъла между реките Пелишатска бара и Пордимска бара при вливането им. На естествено защитен терен между двете реки на площ около 10 дка. Стените са били изградени от ломен камък споен с хоросан. Западно от крепостта се намира външния град. Няма видими следи. Площта на обекта е може би залят от язовир Каменец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православен храм, който е на повече от 130 години, напълно реставриран и обновен през 2009 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Св. св.Кирил и Методий“ е открито 1866 г., като се е помещавало в различни сгради. През 2006 г. бе закрито поради липса на ученици.

От 1965 г. в селото ни бе открита детска ясла и градина, която функционира и до сега.

Читалището е основано през 1905 година от местни учители. Сградата в която се помещава и до днес е построена през 1939 г., като паметник на загиналите във войните. Към него са функционирали много самодейни състави, които са имали много изяви на местно, регионално и национално равнище откъдето са и многобройните им награди за успешно представяне. Към читалището в момента функционира дамска певческа група с многообразен репертоар.

Кметство с. Каменец е основано след освобождението, първи кмет е бил Андрей Коцев. През годините са се сменяли доста кметове, които са подпомагали и са изграждали инфраструктурата на селото. В сградата на кметството се помещават поща и А Т Централа. Селото е благоустроено с ВиК канализация и електроснабдено. Край централния път на селото има четири изворни чешми, които текат денонощно.

През последните години бяха открити и много частни магазини за храна и облекло.

През 1908 г. е основана настоящата Потребителна кооперация „Съединение“, като Земеделска спестовна взаемателна каса, която функционира и до днес.

Основаването на ТКЗС в с. Каменец започва през 1948 г., а масовизацията е през 1950 г. Днес наследници на бившето ТКЗС са две кооперации, които стопанисват земята на всички собственици на земеделски земи.

През 1955 година е построено военно летище, което 2006 година бе закрито от реформите в Българската Армия.

В селото има редовни железопътни и автобусни комуникации за близките градове и села.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В последната неделя на септември се провежда събор. На втората неделя от юни се провежда празник на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Летище Каменец[редактиране | редактиране на кода]

Каменец е известен и с летище Каменец (12-та авиобаза Каменец).

За първи път от летището летят курсанти летци от випуск 1955 г. Те усвояват последователно самолетите: Як 11, Як 17 и Як 23. Следва го випуск 1956 г. В края на 1956 г. 2-ри учебно-боен полк (убап) започва обучението на командно-инструкторския си състав на самолетите МиГ 15 и УМиГ 15. От есента на 1957 г. се започва обучението на летците инструктори нощем в прости и денем в сложни метеоусловия за придобиване на класна специалност. В този период на полка са доставени и самолети МиГ 15 бис.

От 1963 г. започва обучението на курсантите на самолет МиГ 17. През 1967 г. от личния състав на полка се формира 1-ви учебен полк, Щръклево. На летището в Кеменец остава дислоциран 2-ри убап, въоръжен със самолети МиГ 17.

През декември 1984 г. 1-ва ескадрила се превъоръжава с МиГ 21 ПФМ/УМ, а от 1986 г. 2-ра ескадрила приема на мястото на УМиГ 15 и МиГ 17 чехословашките самолети L-39 ZA. През 1992 г. и 1-ва ескадрила се превъоръжава с L-39.

През есента на 1994 г. авиополкът преминава на базова структура като 2-ра учебна авиобаза (уаб) в състава на ВВВУ ”Г. Бенковски”, Долна Митрополия. От 1997 г. в поделението се дислоцират самолети L-29. От есента на 1999 г. авиобазата е включена в състава на Корпуса транспортна авиация, Пловдив.

На 25 май 1961 г. първият човек в космоса Юрий Гагарин каца на летището в Каменец. По план е трябвало да кацне на летището в с. Телиш, но поради наводнение на тревната писта самолетът, с който пътува космонавтът, се насочва към Каменец.

През 2006 г. базата е преместена във ВВВУ ”Г. Бенковски”, Долна Митрополия и продължава да обучава пилоти на L-39ZA и PILATUS PC-9M.