Направо към съдържанието

Каменик (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За селото в България вижте Каменик.
Каменик
Πετρία
— село —
Гърция
40.7208° с. ш. 22.1458° и. д.
Каменик
Централна Македония
40.7208° с. ш. 22.1458° и. д.
Каменик
Воденско
40.7208° с. ш. 22.1458° и. д.
Каменик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Надм. височина60 m
Население715 души (2021 г.)

Каменик (на гръцки: Πετρία, Петрия, на катаревуса: Πετραία, Петреа, до 1926 година Κάμενικ, Каменик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 60 m надморска височина, на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година Каменик е отбелязано като село с 15 ханета (домакинства).[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Каменек като българско село.[4] Гробищната църква „Света Параскева“ е от 1800 година.[5]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Каменик (Καμενίκη) има 15 семейства християни.[6]

В началото на XX век Каменик е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Каменикъ има 220 жители българи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Каменик (Kamenik) има 120 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско училище.[8] През същата година обаче Каменик е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. На 16 април 1905 година църквата в селото е затворена от османските власти. Към края на 1908 година църквата в селото продължава да е затворена.[9]

В 1910 година в селото (Κάμενικ) има 134 жители екзархисти и 11 мюсюлмани.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Каменик има 71 мъже и 55 жени.[12] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Каменик като село населено със „славяногласни елини“.[13]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каменик има 8 къщи на християни славяни и 11 къщи на християни цигани.[14] В 1926 година името на селото е преведено на Петреа. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[12]) с 89 бежански семейства и 396 жители бежанци.[15] От 722 души в 1940 година 290 са местни, а останалите бежанци.[2]

Селото е богато. Населението произвежда овошки - праскови и ябълки, и в по-малки количества жито. Частично е развито и краварството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Каменик на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Голем дол[16] Γκόλεμ Ντολ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[17] местност на З от Каменик[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 126[2] 128[2] 516[2] 722[2] 626[2] 813[2] 786[2] 845[2] 871[2] 921 918 715

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Каменик

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Ст. Андреев).
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103-104, 226.
  10. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780 и 850.
  12. ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012 
  13. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каменик_(дем_Въртокоп)&oldid=12730626“.