Каменица (община Цариброд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица
Каменица/Kamenica
Relief map of Serbia.png
43.1339° с. ш. 22.8928° и. д.
Каменица
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 827 m
Население (2002) 30 души
Пощенски код 18324
Телефонен код 0038–1-10

Каменица (на сръбски: Каменица или Kamenica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Улица в Каменица.

Село Каменица се намира в котловината Висок, на 26 километра северно от Цариброд. Разположено е в централната част на източния дял на Висок – Горни Висок, от двете страни на Каменичка река, приток на река Височица (Височница).

Землището на селото граничи със землищата на следните селища: Больев дол – на изток, Славиня на запад, Изатовци на юг и Сенокос и Росомач – на север.

Махалите на селото са Горня мала, Долня мала и Сред село̀.

Топоними[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Каменица е разделено от река Каменичка на две части – източна и западна. По-големият дял от разположената на изток от реката част е равнинна и е известна под общото наименование „Барье“. На север и североизток от Барье се издига хълмът Било, който е набразден от много ровини (дерета) и падини. На юг от селото се намира издигнатата местност Плоска (пасбища), както и Луг (ливади, ниви), Антанас (ливади, ниви, пасища), Шишарка (ниви, пасища), Татарски брод (Татарски пут) (ливади) и Алѝч (ниви, ливади, извор).

Западната част от землището на Каменица е съставена от местностите У реку (ливади, ниви), Под село (ниви, ливади), Бресье (ливади, ниви), Обреш (Горньи и Долньи – ниви), Равнище (ливади), Габър (ливади) и други.

Наименованията на изворите и кладенците в каменишкото землище са: Извирка, Девица, Студенъц, Кленье, Стеваново кладенче (в самото село), Рекийна чешма, Шопката, Корита и Църковник.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рушаща се къща в центъра на селото.

До 1878 година[редактиране | редактиране на кода]

В местността Грамада на брег е открита праисторическа керамика, а в местността Антанас на изток от селото са открити основи на стара, вероятно ранносредновековна църква.

Под името Камениче селото се споменава в османо-турски документи от 1441 – 1445 година като село в нахия Висок, имащо 30 домакинства. По това време то е част от казата Шехиркьой (дн.Пирот). В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител поп Влайо, който има задължението да предаде на държавата 30 овце.[1] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Негдан Мирчо, Петро Данин и Станчо Йовин [2].

През 50-те и 60-те години на 19 век във Висока действа роденият в Каменица хайдутин Игия Мулин заедно с дъщеря си Злата.

В България[редактиране | редактиране на кода]

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година Каменица спада към Височкия срез на Пиротски окръг. Границата от 1878 година оставя малка част от землището на селото в сръбска територия. В Княжество България Каменица е включена в Царибродска околия, Трънски окръг и до 1910 година е част от община Долни Криводол или Славиня (Славина).

Непросредствено преди Сръбско-българската война от 1885 година сръбските власти правят неуспешен опит да предизвикат антибългарско въстание в Горни Висок и Трънско. По време на самата война жителите на Каменица и Изатовци подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове „ура“ създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбска армия.

През 1887 година в селото избухва голям пожар, жертва на който стават къщи, обори, складове с храни. За да възстановят щетите, в 1888 г. каменичани взимат заем от Трънската земледелческа каса, който в продължение на години не успяват да изплатят. През 1897 година Деветото Обикновено Народно събрание им отпуска безлихвен заем в размер на 11 000 лева, с който да погасят задължениета си. Новият заем жителите на Каменица връщат на държавното съкровище в продължение на 10 години.[3]

През 1910 година Каменица става център на община, в която влизат и селата: Сенокос, Изатовци, Брайкьовци и Больевдол.

След 1919 година[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Ньойския договор от 1919 година Каменица е включена в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци. През ноември 1920 година сръбски военни и граждански власти влизат в Каменица. Жителите на селото се включват в протестите срещу решенията на договора. Петицията срещу откъсването от България е подписана от 114 жители на селото. От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Каменица е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация и на репресии от страна на сръбските власти. На 29 април 1929 година е разстреляно семейството на поп Асен Йоцев, който преди това е избягал в България.

През 1974 година селото е електрифицирано.

Просветно дело[редактиране | редактиране на кода]

През 1849 година Цветко Спасов от Каменица е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.[4]

До 1880 година каменичани се учат в килийното училище при манастира Св. Архангел Михаил в с. Изатовци, а в периода 1870 – 1879 г. – в с. Росомач, което според границата от Берлинския конгрес остава в Сърбия. През 1880 година в селото се открива основно училище. То се помещава в Голубовия хан, а по-късно в частни къщи. Пръв учител е Тодор Митов от Каменица. Училището е само мъжко до 1890 година, след което в него започват да се записват и момичета. Преброяването от 1910 година показва 108 грамотни жители на селото – 98 мъже и 10 жени.

През 1911 година в Каменица се открива нова училищна сграда. В училището се учат и деца от Больевдол и Изатовци. Освен Тодор Митов като учители в Каменица са работили и Мито Тошев, Цветан, Петър Алексов, свещеник в селото, Тошко Костов от Славиня (1905 – 1912), Димитър Ковачев от Струга (1916), Петър Джуров от Славиня. Последният български учител в селото до откъсването на Западните покрайнини от България е Иван Еленков Манчев от с. Изатовци (1919 – 1920). В периода 19211941 година обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са лица със сръбско самосъзнание – предимно от района на Висока, присъединен към Сърбия през 1878 година През 30-те години започват да преподават и местни българи, преминали през съответните педагогически курсове.

През 1941 година, след възвръщането на Западните покрайнини към България, в Каменица се открива седемгодишно училище със задължително обучение на децата от селата Каменица, Сенокос, Брайкьовци, Изатовци и Больевдол. В училището се преподава на български език, което продължава и след 1944 година когато селото отново е в състава на Югославия. След 1944 година училището прераства в осемгодишно, а до 1949 година и обтягането на отношенията между Югославия и останалите страни от социалистическия блок в него преподават учители от България.

През 50-те и 60-те години на ХХ век, когато се закриват някои от училащата в съседните села, в каменичкото училище се учат местни деца, но и от други села в Горни Висок. През учебната 1963 – 1964 година в училището се учат 212 ученици, през следващата година – 190, а през 1965 – 1966 година – 172.

На 31 август 1979 година училището в Каменица е закрито поради липса на ученици. Тъй като по това време са закрити и останалите училища в Горни Висок малцината останали ученици продължават образованието си в с. Смиловци, Забърдието.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Каменица е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички или торлашки. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред каменичани.

Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:

  • 1880 г. – 375 д. (372 българи, 3 румънци)
  • 1887 г. – 388 д. (българи)
  • 1892 г. – 406 д. (398 българи, 8 цигани)
  • 1900 г. – 414 д. (българи)
  • 1905 г. – 418 д. (415 българи, 1 румънец, 2 неустановени)
  • 1910 г. – 416 д. (415 българи, 1 неустановен)

През 1921 г., след войните (1912 – 1918) и сръбската окупация (1920 г.) селото има 351 жители, а през 1930 – 377 души. След 1920 г., както и през 50-те години в Каменица се преселват жители на околните села – както българи (от Сенокос и Изатовци), така и жители на височките села, които през 1878 г. са включени в състава на Сърбия – Росомач, Бела, Дойкинци. Въпреки това днес Каменица е пред изчезване.

Според преброяванията след 1944 г. броят на жителите на селото е следният:

  • 1948 – 365 д. (българи)
  • 1953 г. – 346 д.
  • 1961 г. – 263 д.
  • 1971 г. – 182 д.
  • 1981 г. – 98 д. (51 българи, 27 сърби, 9 – югославяни)
  • 1991 г. – 61 д.
  • 2002 г. – 30 д.

Родове и фамилии[редактиране | редактиране на кода]

  • Айдинови – част от рода Велчеви, чийто основател е живял около 1800 – 1875 г. и дал начало и на Никини (Талангодови) и Данаилови.
  • Ангелакини
  • Банджилови – разклонение на Кечини
  • Беличови – свързани с рода Везини. Беличови днес живеят в Свети Николе, Република Македония, Холандия, гр. Бор и другаде.
  • Бечини – основател на рода е Петър (Беча), роден около 1830 г., чийто баща се казвал Рангел (р. около 1790 г.)
  • Варавунови – наричани са и Гьоргови по името на родоначалника им Гьорго.
  • Васицини – преселници от село Росомач през 1920 г.
  • Везини – един от най-старите родове в Каменица.
  • Вератови – основоположник е Мана Вератов.
  • Вунгерови
  • Върджини или Бебелини – най-старият член на тази фамилия е Тодор, наречен Бебелия.
  • Гинчани – родоначалник е Зарко от с. Гинци, майстор-каменар.
  • Голубови – един от най-старите и големи родове в Каменица, с две големи разклонения.
  • Гъргорчини
  • Данаилови – част от рода Велчеви.
  • Дживлини – според предание, Дживлини са от един родов корен с Панини, Папалейни и Чанчурини, чийто родоначалници са босненецът Стефан и девойка от Каменица.
  • Динчарови
  • Дунини – родоначалник е Белчо Иванов, живял около 1830 – 1870 г.
  • Йоцкини – родоначалник е Йоца, преселник от с. Сенокос
  • Йорданови – част от рода Йочкулови, чийто родоначалник Гьорго е роден към 1700 г.
  • Йоцеви
  • Кайбулови – част от големия род Мангьолови, чийто основател Мангьол е брат на основоположника на Велчеви
  • Кечини – основател Сава, роден около 1780 г.
  • Кишини – част от рода Йочкулови. Основател на Кишини е Алекси (Лека) Маринов Йочкулов.
  • Ковалини – разклонение на рода Кюркчини. Основател на фамилията е Рангел, роден около 1830 г.
  • Колайджиини – разклонение на рода Йокини
  • Кристини – основател е Криста, преселник от с. Сенокос
  • Кюркчиини – един от най-големите родове в Каменица, чийто основатели Цветко и Васко са внуци на Гьорго (р. около 1700), родоначалника на Йочкулови.
  • Манчесови – основателят на рода се е преселил от Голема Кутловица (дн. Монтана)
  • Модрини – разклонение на Йокини. Основател на фамилията е Младен. Името на фамилията идва от името на неговата съпруга – Модра
  • Монини – основател на рода е поп Петър
  • Мулини – родовият им корен е от Пазарджишко
  • Никини или Талангодови – голямо разклонение на рода Велчеви
  • Нинкарини – част от Йокини с родоначалник Апостол
  • Панини
  • Пакшини – родоначалникът на фамилията е преселник от с. Сенокос.
  • Папалейни (Качурови) – родоначалнк е Камен (Качур)
  • Паргьомови
  • Пенини
  • Пешеви – основател на тази фамилия е Димитър Терзията, преселник от с. Гнилян, Пиротско.
  • Пешини
  • Потини – разклонение на Кюркчииния род
  • Пръшкулови
  • Рилини – фамилия от рода Йокини
  • Росини – част от големия род Мангьолови. Роса е син на Мана (Мангьол).
  • Ружини – името на фамилията идва от Ружа Каменова Мангьолова.
  • Сарамандини (Левини)
  • Сотирови (Сотини) – разклонение на Кюркчииния род
  • Станишини – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана) след 1920 г.
  • Стеваначкови – фамилия, изселила се в Хайредин, Оряховско
  • Талини
  • Тарайгови – фамилия, изселила се във Фердинанд (дн. Монтана)
  • Тодорецови – Болшинството са се изселили в София. Наследници има и в Сърбия и в България.
  • Шенини – разклонение на големия род Малинови-Киркови
  • Шпилини – фамилия, свързана с рода Ковалини.
  • Цуранини
  • Чанчурини
  • Чобанови – фамилия от Малиновия род
  • Чучлянови
  • Яшарови – основател е Гака.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Малкото останали жители на селото са пенсионери и се занимават предимно с градинарство. В миналото основен поминък на Каменица са скотовъдството, земеделието и печалбарството.

Скотовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че до XIX век скотовъдството е основният поминък на селото. Главен отрасъл на скотовъдството е овцевъдството. В регистъра на джелепкешаните от 1576 г. са отбелязани двама джелепкешани в селото – Петър Радивой и поп Влаю, които доставяли 60 овце. Преди 1878 година агнета от Висока, включително и от Каменица са карани всяка пролет в Цариград.

След 1880 године във Висок започва производството на кашкавал в открити мандри. В началото на ХХ век в каменичани отглеждат около 3000 овце, по около 50 на домакинство. Към 1950 година в селото има 5300 млечни овце и кози и 280 млечни крави.[5] През 1961 година в Каменица се отглеждат 678 овце, а през 1981 – едва 393.

През 1953 година в землището на съседното село Изатовци е основана кооперативна скотовъдна ферма „Висок“, в която влиза и бившата селскостопанска задруга в Каменица и в която работят и много Каменичани. През 1990 година. в нея се отглеждат 4077 овце, но през 1995 г. те са 800.

Освен овце в миналото в Каменица се отглеждат кози, говеда и коне. До средата на ХХ век почти всяко домакинство отглежда по няколко кози, както и между 4 и 6 говеда (волове, крави, телета). През 1971 година те все още са 150, а през 1981 г. – 149.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно основните земеделски култури, отглеждани в Каменица, са пшеница, ръж, ечемик, овес (овъс), царевица (муруз), фасул (васуль), слънчоглед. След 1906 – 1910 година в селото започват да навлизат железните плугове и веячките.

В градините, разположени край реката, се отглеждат домати, пипер, зеле, тикви и други.

Печалбарство[редактиране | редактиране на кода]

Печалбарството (гурбетчилъка) е един от основните традиционни начини на прехрана за каменичани. Като строители или земеделски работници те изкарват прехраната си в различни части на България и Румъния. В края на XIX и първото десетилетие на ХХ век почти няма семейство в Каменица, от което да няма поне един печалбар във Влашко. В началото на ХХ век част от печалбарите работят и в САЩ и Канада, а някои остават отвъд Атлантика.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Св. Богородица“ от края на XIX век. Градена е от дялан камък и бигор. Полуразрушена.[6]

Селските празници са Ранджеловдън (21 ноември), когато се провежда събора в Каменица, а така също – Спасовдън и Голема Богородица – 28 август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Игия Мулин – хайдутин (XIX век)
  • Богдан Николов (1924 – 2007) – краевед и художник;
  • Момчил Тодоров (роден 1932) – професор по политически науки;
  • ст.н.с. д-р Георги Тошев (роден 1924) – кардиолог;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 156.
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
  3. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 68 – 70.
  4. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.
  5. Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 130.
  6. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 30-31.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия