Каменичка Скакавица
| Каменичка Скакавица | |
 Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица | |
  Каменичка Скакавица  Каменичка Скакавица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 47 души[1] (31 декември 2024 г.) 1,87 души/km² |
| Землище | 25,07 km² |
| Надм. височина | 1024 m |
| Пощ. код | 2572 |
| Тел. код | 07925 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 35835 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Каменичка Скакавица в Общомедия | |
Каменичка Скакавица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
Името си води от водопада, наричан някога Скакавица, на рекичката Каменчица. Намира се на около 500 м южно от Дудевска махала. Водата скачала от височина 4 м - от скала, която по-късно е била разбита за строителен материал. Така водопадът бил унищожен от местните хора. Селото било наречено Каменичка Скакавица, за да се различава от другото кюстендилско село Полска Скакавица.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Каменичка Скакавица се намира в планински район, в географската област Каменица, по северните склонове на Осоговската планина и по възвишението Ротец, между реките Канадзирица и Каменчица Надморска височина при центъра /шосето за Гюешево/ 980 м.
Селото отстои на 18 километра западно от град Кюстендил. През Каменичка Скакавица минава международния път Е 871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка.
Разпръснат тип селище, съставено от махали: Дудувска, Павлевска, Мустракийска, Пилищарска, Шельовска, Чакмаджийска, Гьоларска, Куртинска, Белавска, Чифутска, Център.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. е към Преколнишка община; от 1934 г. - към община Раненци. От 1978 г. е кметство към Селищна система Гюешево, а от 1983 г. - към Селищна система Гърляно. От 1987 г., след закриването на селищните системи, селото е кметство към Кюстендилска община.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Към есента на 2021 г. целогодишно живеят 35 души.
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 1985 | 1992 | 2001 | 2009 |
| Население | 311 | 440 | 506 | 482 | 488 | 440 | 379 | 386 | 264 | 209 | 239 | 194 | 149 | 105 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от античен некропол и късносредновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Каменичка Скакавица е регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Скакавица като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 33 ергени и 2 бащини - едната на Йован, в ръцете на Димитри Стоян, а другата - на Дабижив, в ръцете на Пейо Стоян. Жителите на Скакавица обработват и една мезра, заедно с тези на Хранинци (Раненци) и други села. Общият приход от селото е 5699 акчета.[3] В регистър от 1576 г. се споменава с името Искакавиче.
През 1866 г. има 22 домакинства със 142 жители. В началото на ХХ век селото има 26397 декара землище, от които 3167 дка ниви, 12548 дка гори, 9556 дка пасища, 1106 дка ливади, 20 дка зеленчукови градини и се отглеждат 443 глави едър и 372 глави дребен добитък. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобива. Развиват се домашните занаяти. В селото имало 2 воденици, 2 кръчми, бакалница и 4 шивачи.
През 1892 г. е открито училище, което се е помещавало в частна къща. а от 1904 г. е в собствена сграда. Училището функционира до 1970 г. Сега в сградата се помещава Кметството.
През 1938 г. са залесени 60 дка с бор в местността „Мартиница“. През 1950 г. е основано читалище „Светлина“, като през 1960 г. е изграден нов читалищен дом.
Селото е електрифицирано през 1946 г. и водоснабдено през 1960 – 1980 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Победа“, което от 1960 г. до 1963 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963-1971 г е към ДЗС Раненци, от 1971-1979 г. - към АПК Раненци, от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – с.Гърляно. След 1991 г. се извърши ликвидация и връщане на земята на бившите собственици и техните наследници. Голяма част от имотите запустяха.
В Каменичка Скакавица съществуват някои екологични проблеми, въпреки от десетилетие преустановеното дългогодишно извозване на руда със самосвали от Сребърно коло до флотационната фабрика в с. Гюешево. Вреден сив прах се разнася при вятър от близките нерекултивирани хвостохранилища „Гюешево 2,3 - обединено“. Но периодично взиманите почвени проби не показват повишени съдържания на вредни елементи и могат да се отглеждат характерните за района селскостопански култури.
В началото на XXI век, в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски туризъм и екологично земеделие и животновъдство.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Каменичка Скакавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Градището – останки от римска крепост – на около 3 км югоизточно от селото
- Осоговската планина,
- Ждрелото на река Каменчица
- Извор „Светената вода“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- на 24 май – събор с курбан в двора на училището;
- на Митровден (Димитровден) – постен курбан.
Родени в Каменичка Скакавица
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Николчов, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година, роден в Каменичка или в Полска Скакавица[4]
- Иван Ваклев, български хайдутин от XIX век, от четата на Румена войвода
- Стоян Петров Стойков, комунистически партизанин (интернационалист), загинал в бой с италианци и усташи в Хърватия през февруари 1943 година
- Яков Крайков, роден в XVI век, първият български издател и книжовник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 282.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 41-42. Главите на семейства и неженените жители на селото са посочени поименно.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 8.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., СбНУ XL, с.369 – 373;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25 и 41 – 42;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с. 26, 79, 84, 85, 87 и 130;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица, Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с.119 – 124;
- Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г.
- Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“. София , 2019 г., стр. 158.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||