Каменичка Скакавица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каменичка Скакавица
Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица
Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица
България
42.2358° с. ш. 22.5131° и. д.
Каменичка Скакавица
Област Кюстендил
42.2358° с. ш. 22.5131° и. д.
Каменичка Скакавица
Общи данни
Население 85 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,07 km²
Надм. височина 1024 m
Пощ. код 2572
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 35835
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Каменичка Скакавица в Общомедия

Каменичка Скакавица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Каменичка Скакавица се намира в планински район, в географската област Каменица, по северните склонове на Осоговската планина и по възвишението Ротец, между реките Канадзирица и Каменчица. Селото отстои на 18 километра западно от град Кюстендил. През Каменичка Скакавица минава международния път Е 871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка.

Разпръснат тип селище, съставено от махали: Дудувска, Павлевска, Мустракийска, Пилищарска, Шельовска, Чакмаджийска, Гьоларска, Куртинска, Белавска, Чифутска, Център.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Раненци (1949 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Раненци (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Есен в Каменичка Скакавица
Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 1985 1992 2001 2009
Население 311 440 506 482 488 440 379 386 264 209 239 194 149 105

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от античен некропол и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Каменичка Скакавица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Скакавица като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 33 ергени и 2 бащини. В регистър от 1576 г. се споменава с името Искакавиче.

През 1866 г. има 22 домакинства със 142 жители. В началото на ХХ век селото има 26397 декара землище, от които 3167 дка ниви, 12548 дка гори, 9556 дка пасища, 1106 дка ливади, 20 дка зеленчукови градини и се отглеждат 443 глави едър и 372 глави дребен добитък. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобива. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 воденици, 2 кръчми, бакалница и 4 шивачи.

През 1892 г. е открито училище, което от 1904 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1959 г.

През 1938 г. са залесени 60 дка с бор в местността „Мартиница“.През 1950 г. е основано читалище „Светлина“, като през 1960 г. е изграден нов читалищен дом.

Селото е електрифицирано през 1946 г. и водоснабдено през 1960 – 1980 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Победа", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Румена войвода" – с.Гърляно.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски туризъм и екологично земеделие и животновъдство.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Каменичка Скакавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Осоговската планина и ждрелото на река Каменчица в околностите на Каменичка Скакавица
  • Градището – останки от римска крепост – на около 3 км югоизточно от селото
  • Осоговската планина,
  • Ждрелото на река Каменчица
  • Извор „Светената вода“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • на 24 май – събор с курбан в двора на училището;
  • на Митровден (Димитровден) – постен курбан.

Родени в Каменичка Скакавица[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., СбНУ XL, с.369 – 373;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25 и 41 – 42;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.282;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с. 26, 79, 84, 85, 87 и 130;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица, Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с.119 – 124;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]