Камен Калчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камен Калчев
български писател и общественик
Роден
Починал
14 януари 1988 г. (73 г.)

Петър Митев Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев, е български писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Става член на ВМРО (обединена). През лятото на 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На Процеса срещу ВМРО (обединена) през юли 1936 година Калчев е оправдан поради липса на доказателства.[1] От 1938 г. е член на БКП.

Следва администрация и финанси в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), а впоследствие работи като счетоводител в дружество „Петрол“.

След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник „Септемврийче“ (1945 г.), списание „Пламъче“ (1945 – 1950 г.), списание „Септември“ (1950 – 1953 г.), а от 1957 г. е главен редактор на списанието. Главен редактор (1957 – 1961 г.) и директор на издателство „Български писател“ (1961 – 1962 г.), главен редактор на сп. „Септември“ (1966 – 1975), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962 – 1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ – „Кучешки живот“, публикува през 1935 г. в сборник „Сигнали“. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. издава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

Умира на 14 януари 1988 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на социалистическия труд на България (указ № 1890 от 31 август 1974 и указ № 2402 от 30 юли 1984)[2]
  • орден „Народна република България“ I степен
  • орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Димитровска награда (1950)
  • Заслужил деятел на културата (1963)
  • Народен деятел на културата (1972)

По-известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътник от планината. Повест. (1938)
  • Всемогъщият човек. Разкази.(1940)
  • В края на лятото. Роман. (1945)
  • Сребърният ключ. Разкази. (1947)
  • Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949)
  • Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949)
  • На границата. Роман. (1953)
  • Живите помнят. Роман. (1950)
  • Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960)
  • Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958)
  • Влюбените птици. Повест. (1962)
  • При извора на живота. Роман. (1962)
  • Двама в новия град. Роман. (1964)
  • Повест за Иван Владков. Повест. (1965)
  • През април. Роман. (1966)
  • Софийски разкази (1967)
  • Как търсих бъдещето си. Спомени 1930 – 1950. Роман. (1970)
  • Маски. Роман. (1971)
  • Пренасянето на огъня. Роман. (1972)
  • Лоши момчета. Повест. (1973)
  • Огнено лято. Роман. (1973)
  • Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.) (1975)
  • Огледалото. Роман. (1977)
  • Градът на нашето страдание. Роман. (1980)
  • Пробуждане. Роман. (1981)
  • Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982)
  • Песента на Мария. Роман. (1983)
  • Третият. Роман. (1985)
  • Мирни времена. Трилогия от романи. (1986)
  • Вечерни разкази (1987)

Три от романите му имат автобиографичен характер:

  • При извора на живота,
  • Как търсих бъдещето си,
  • Градът на нашето страдание.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
  • Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети. София, Български писател. 1984.
  • Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234, 236.
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 68
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Македония“         Портал „Македония