Камен Попдимитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камен Попдимитров
български музиколог
Роден
Починал
28 октомври 1992 г. (88 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание

Проф. Камен Попдимитров е български цигулар, музикален педагог. Професор в Държавната музикална академия. Автор на „Цигулковото изкуство“ и на учебници за обучение по солфеж.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1904 – на 6 февруари роден във Велико Търново в семейство на учители
  • 1912 – семейството се премества в София
  • 1924 – завършва Втора мъжка гимназия; посещава като извънреден ученик Музикалната академия – ученик на Тодор Торчанов; свири в оркестъра на Операта
  • 1926 – след конкурс заминава на специализация в Париж – учи цигулка при Люсиен Капе, Айо, Жак Тибо. Ученик е на известния музикален педагог Реймонд Тиберж
  • 1931 – постъпва като хоноруван преподавател по цигулка в Музикалната академия в София
  • 1938 – редовен преподавател по цигулка в Музикалната академия; първи трудове по цигулкова техника и Мисловни дейности в музиката; начало на музикалнопедагогически разработки
  • 1945 – доцент по солфеж
  • 1950 – професор по солфеж и теория на музиката – оглавява новосъздадена катедра по солфеж и теория на музиката.
  • 1992 – умира в София

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1938: „Табло за тоналностите“
  • 1939, 1947: „Цигулковото изкуство“
  • 1940: „Музикално-мисловни дейности в обучението“
  • 1942: „Музикална ритмика“
  • 1942: „Метод за музикално-мисловна техника върху гласова основа“
  • 1950, 1955, 1960, 1963, 1966, 1983: „Хайдн, Моцарт, Бетховен – солфежи“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Константин Константинов)
  • 1950, 1952, 1953, 1995: „Солфежи от стари майстори“, изд. „Музика“ (с проф. Константин Константинов)
  • 1951, 1976: „Солфежи на разни ключове“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Константин Константинов)
  • 1964: „Солфежи. Мелодии от стари майстори. Музикално-исторически паметници“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Константин Константинов)
  • 1966: „Солфежи – из творчеството на композиторите романтици“, изд. „Наука и изкуство“
  • 1969, 1974, 1988: „Солфежи от съвременни чуждестранни композитори“ (със Звезда Йонова), изд. „Музика“

Някои от трудовете и учебните пособия са претърпели по няколко (до седем) поредни издания.

Превежда музикално-педагогическа литература от френски език – за цигулкова техника от Люсиен Капе, по музикална педагогика от Реймонд Тиберж.

В статия за дейността на катедрата „Теория на музиката“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ трудовете на Камен Попдимитров са определени като „основополагащи“.[1]

Заслуги[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на ордени „Кирил и Методий“ I и II степен.
  • „Заслужил деятел на културата“.
  • През 1993 г. в София се провежда първият ежегоден „Конкурс по солфеж на името на проф. Камен Попдимитров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Юлиян Куюмджиев: „Проф. Камен Попдимитров“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]