Камчатка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Камчатка
Полуостров Камчатка на картата на Русия

Полуостров Камчатка е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия. Простира се от север-североизток на юг-югозапад на протежение от 1200 km, ширина до 450 km, площ 370 хил.km2. Чрез тесния (до 100 km) провлак Параполски дол се съединява с континента.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото проникване на руските казаци на територията на Камчатския край е извършено през 1697 – 99 г. от руският първопроходец Владимир Атласов, който дава първите сведения за природа и населението на Камчатка. От 1737 до 1741 г. руският учен натуралист Степан Крашенинников извършва десетократно пресичане на полуострова в различни направления и извършва първото комплексно научно изследване на природата и населението на региона. През 1740 г. е основано пристанище, което от 1822 г. официално става град под името Петропавловски Порт, преименуван през 1924 г. на Петропавловск Камчатски.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

На запад се мие от водите на Охотско море, а на изток – Тихия океан и Берингово море. Източното крайбрежие е значително разчленено, като образува големи заливи (Авачински, Кроноцки, Камчатски, Езерен, Карагински, Корф, Олюторски и др.) и дълбоко вдадени в морето скалисти полуострови (Шипунски, Кроноцки, Камчатски, Езерен и др.). Западното крайбрежие е много слабо разчленено, почти праволинейно с изключение на големия Пенжински завив (Петжинска губа) на север.[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Западната част на полуостров Камчатка е заета от Западнокамчатската низина, постепенно преминаваща на изток и север в наклонена равнина. По оста на полуострова (северно от река Плотникова) е разположен Средищния хребет (вулкана Ичинска Сопка 3621 m), простиращ се насевер до т.н. Параполски дол. Източно от него е разположена дългата и тясна (от 5 – 10 km на юг до 80 km на север) Централнокамчатска низина. Нейната повърхност се характеризира с ниски и плоски възвишения (ували), издигащи се на 100 – 200 m над морското равнище. По нея от юг на север тече река Камчатка с левия си приток Еловка, а на юг – река Бистрая (от басейна на Охотско море). В пределите на тази низина се извисяват вулканите от Ключевската група. Сред тях е един от най-високите вулкани в света Ключевска сопка 4688 m (най-високата точка на Камчатски край). Северно от тази група е разположен действащият вулкан Шивелуч 3307 m. От изток Централнокамчатската низина е ограничена от стръмните склонове на т.н. Източен хребет, представляващ сложна система от отделни хребети: Ганалски (до 2277 m), Валагински (до 1794 m), Тумрок (до 2485 m) и Кумроч (до 2346 m). Между нос Лопатка (най-южната точка на Камчатка) и Камчатския залив е разположено Източното вулканично плато (височина 600 – 1000 m) с извисяващите се над него конуси на изгаснали и действащи вулкани: Кроноцка сопка (3521 m), Корякска сопка (3456 m), Авачинска сопка (2741 m), Мутновска сопка (2322 m) и др. На полуостров Камчатка има над 160 вулкана, като 28 от тях са действащи, многочислени минерални и термални източници, кални вулкани и кипящи езера.[1]

Северно от полуострова, в континенталната част на Камчатски край релефът е преобладаващо планински. Тук, на изток се простира обширната Корякска планинска земя. Тя се състои от редица заоблени хребети, ридове и възвишения, като само отделни по-високи части (над 1700 m) имат алпийски характер. Най-високата точка е връх Ледена (2453 m). На северозапад, в пределите на Камчатски край попада източната част на Колимската планинска земя, включваща редица силно разчленени ридове с височина до 1500 m. Между двете планински земи от югозапад на североизток се простира Пенжинския хребет (до 1059 m), от двете страни на който са разположени Пенжинската низина на северозапад и низината Параполски дол на югоизток. Те са силно заблатени и осеяни с множество малки езера.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Камчатски край е твърде разнообразен. На полуостров Камчатка е мусонен, като на запад е по-суров а на изток по-мек. В южните части е морски, в централните – умереноконтинентален, а на север, в Корякската планинска земя – субарктичен. Средните февруарски температури на запад са -15°С, на изток -11°С, в централните части -16°С, а на север от -24°С до -26°С. Средните августовски температури се както следва – 12°С, 12,5°С, 16°С, 10 – 14°С. Годишното количество на валежите се колебае от 1000 mm на изток, през 600 mm на запад до едва 300 mm на север.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Камчатския край е представена от над 140 хил. реки и потоци с обща дължина близо 360 хил. km и принадлежи към три водосборни басейна – на Охотско море, на Берингово море и директно на Тихия океан. Най-големите камчатски реки са: Пенжина с притоците си Белая и Оклан, Камчатка, Таловка, Тигил, Апука, Вивенка, Пахача, Хайрюзова, Болшая и др. Подхранването на камчатските реки е смесено спреобладаване на подземното (55 – 60%), а отделни реки и до 90%. По особеността на водния режим се поделят на реки с пролетно-лятно пълноводие, с пролетно лятно пълноводие и епизодични летни прииждания и пролетно пълноводие и пролетни прииждания. Камчатските реки замръзват предимно през ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[2]

В Камчатски край има над 100 хил. езера с обща площ окол 4 хил. km2. Най-голямо разпространение имат езерата свързани с вулканската дейност – калдерни, кратерни, лавови и др. По долините на реките има множество крайречни езера, а по крайбрежието – лагунни езера. Най-големите езера в Камчатски край са: Нерпиче, Кроноцко, Курилско, Ажабаче, Болшое. Блатата заемат 5,43% от територията на края – 25 233 km2. По най-високите части на камчатските планини има съвременни ледници с обща площ 866 km2, като тук се намира ледника Ерман – най-големия планински ледник в Русия.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават богатите на питателни минерални вещества ливадно-подзолисти почви. В Централно камчатската низина те се развиват под гори от смърч, лиственица и някои широколистни видове. В периферните, по-високи части на низината са развити ливадните почви под гори от различни видове брезови гори. В Западнокамчатската низина най-широко разпространени са торфено-блатните почви. Като цяло всички почви на полуостров Камчатка имат премеси от вулканска пепел. Най-плодородни са тъмноцветните ливадни и алувиални почви, разпространени по долината на река Камчатка. На север, в района на Параполски дол растителността е представена като мъхова тундра, а още по-на север са разпространени тундровите и торфено-блатните почви. Останалите райони на Камчатка се отличават с изключително богата растителност. В централнитечасти са разпространени иглолистни гори от даурска лиственица и аянски смърч. По долините на реките – гори от топола, ива и елша и обширни ливади и пасища.[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Животинския свят в Камчатски край е беден във видово разнообразие, но много богат по количество. Тук обитават: собол, лисица, мечка, вълк, росомаха, видра, хермелин, бял зяек, песец, белка, ондатра, американска норка, снежен овен, див северен елен. По крайбрежието тюлен, морска крава, морска видра, патици, гъски, лебеди, чайки и др.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

За населението, административното делиние и стопанството виж статията Камчатски край.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article058372.html «Большая Советская Энциклопедия» – Камчатски край
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2582/Камчатский_край «Вода России» – Камчатски край