Камчийска планина (защитена зона)

Защитена зона
„Камчийска планина“
42.9239° с. ш. 27.5694° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Площ88 897,231 ha
Създаден10 февруари 2012 г.
УебсайтКамчийска планина

Камчийска планина е защитена зона от Натура 2000 по директивата за опазване на дивите птици. Обхваща Камчийска планина, дял на Стара планина. Заема площ от 88 897,2 ha.[1]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На изток граничи с Черно море, на север достига до долината на река Камчия, на запад и северозапад границата ѝ е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината отделяща я от Еминската планина. Надморската ѝ височина е от 0 m при Черно море до 627 m при връх Каменяк в западната част.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават дъбови и букови гори и смесени широколистни гори от цер, благун, горун, източен бук, мизийски бук, сребролистна липа. Около 40% от горите са издънкови. Сред горските масиви, главно около селищата, са разпръснати обработваеми земи и ливади с тревни съобщества от белизма, луковична ливадина и др. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На река Луда Камчия е построен язовир „Цонево“ с водна площ около 300 ha, а на река Елешница – едноименен язовир с водна площ около 100 ha.[1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

В защитената зона са установени 189 вида птици, от които 68 са включени в Червената книга на България. Защитената зона е важна за опазването на малкия креслив орел. Камчийска планина е разположена на прелетния път Виа Понтика и има международно значение за миграцията на щъркели, пеликани и грабливи птици. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици за хранене и нощуване. По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици. Установен е да зимува също и световнозастрашеният къдроглав пеликан.[1]

Районът на язовир „Цонево“ е един от малкото у нас, където гнезди орел рибар. Срещат се осояд, малък орел, ловен сокол, горска чучулига, козодой, градинска овесарка, полубеловрата мухоловка, както четири вида кълвачи – среден пъстър, сирийски, черен и сив.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Камчийска планина // Земите и горите на орела. Посетен на 10 октомври 2021 г.