Канонаме за селата битолски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Канонаме за селата битолски
— недействащ —
Юрисдикция Османска империя
В сила от 25 юли 1851 г.

Канонаме за селата битолски санки закон за чифлигарите и чифчиите що сет под по'ела Битолска (в оригинал Κανοναμε ζα σελατα Μπιτωλσκοι σανκι ζακον ζα τζιφλιγαριτε ι τζιφτζιοιτε στο σετ ποτ ποελα Μπιτολσκα)[1] е османски закон от 25 юли 1851 година, предназначен да регулира чифликчийските отношения в Битолския вилает. Законът е отпечатан на 2 август 1851 година на битолски говор с гръцки букви през 1852 година в град Солун, вероятно в печатницата на Киряк Държилов.[2] Законът е важен източник на обществено-политическите и икономическите отношения в Битолския вилает в средата на XIX век, а българският му превод има важно значение за историческата диалектология на българския език.[3][4]

Сборникът е част от серията закони на Танзимата, целящи подобрение на цялостното икономическо положение на поданиците на империята, страдащи от корупцията в администрацията. За целта в Македония и Албания е изпратен Саами паша. В Солун пашата устно и писмено съобщава разпоредбите на правителството пред управляващите и пред свиканите от областта представители на народа. Разпоредбите за битолските села са отпечатани на 2 август 1851 година на български – езика на мнозинството в областта.[5] Законът предхожда Саферската уредба от 1859 година и Лесковацкия закон от 1860 година, които също се занимават с чифликчийските отношения.[6]

Текстът на закона е публикуван от Любомир Милетич в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга XV, София, 1898, стр. 356–389. Стилът на текста е тежък и понякога мисълта е трудна за проследяване. Текстът е изпълнен с турцизми и персизми, както и с вече отмрели диалектизми.[6]

Параграф 7 на закона в оригинала с гръцки букви и с кирилица:

Σελιάνιτε νὰ σέλατα ἰ τζιφλίτζιτε ὁτ κάζατα νὰ μεμλέκετοτ Μπίτολσκι (Ῥούμελι ἀγιαλετί), ζὰ κόλκου πάροι ἴμαατ κρένατοι νά ζαεμ μνόγου ἡ μάλου ἰ ζὰ κόλκου μοῦ πάδνιτ ἴχτιζα δὰ ζέματ νά ζαεμ ὁτ σέγα βάμο, κιά δάβατ φάϊδε ζά τίε ὄσουμ νὰ στότο ζὰ ΄γοδινα βρέμε. φάϊδε νὰ φάϊδε νὲ ἴε δέξανο ἴτζ δὰ σὲ ΄δάατ, σάνκι φάϊδε νὰ φάϊδε ΄δὰ νὲ σὲ ῥάποτᾳτ. ἄμα ἄκο νέκοϊ μαμελέτζια στόριτ ΄δάβια ἰ ΄πόπαρατ φάϊδε πόεκε ὁτ ὄσουμ νὰ στότο ζά ΄γοδίσανο βρέμε, κόϊ στὸ ΄δὰ πίδιτ μαμελετζίατα ΄δὰ νὲ μοῦ σὲ σλόυσατ ΄δαβίατα. σὸ ἔδεν σπὸρ ἔδνα πάρα ὄτ ὄσοθμ νὰ στότου πόεκε ΄δὰ νὲ σὲ ΄δάατ.

Селя̀ните на сѐлата и чифлѝците от ка̀зата на мемлѐкетот Бѝтолски (Румели аялетѝ), за ко̀лку па̀ри ѝмаат крѐнати на̀ заем мно̀гу и ма̀лу и за ко̀лку му па̀днит ѝхтиза да зѐмат на̀ заем от сѐга ва̀мо, кя да̀ват фа̀йде за тие о̀сум на сто̀то за го̀дина врѐме; фа̀йде на фа̀йде нѐ йе дѐксано ич да се да̀ат, са̀нки фа̀йде на фа̀йде да не се ра̀ботат; ама а̀ко нѐкой мамелѐджия сто̀рит да̀вия и по̀барат фа̀йде по̀еке от о̀сум на сто̀то за годѝнашно врѐме, кой що да бидит мамеледжѝята, да нѐ му се слу̀шат давѝята; со ѐден сбор ѐдна па̀ра от о̀сум на сто̀ту по̀еке да нѐ се да̀ат.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 40.
  2. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 30.
  3. Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина XV. София, 1898. с. 361.
  4. Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год.. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 2.
  5. Ивановъ, Йорданъ. Българитѣ въ Македония: Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность съ етнографска карта и статистика. Второ допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ отъ фонда „Напрѣдъкъ“. Царска придворна печатница, 1917. с. 260.
  6. а б Поп Георгиев, Димитар. Законик за битољска села. // Анали правног факултета у Београду (4). 1954. с. 455.
  7. Ивановъ, Йорданъ. Българитѣ въ Македония: Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность съ етнографска карта и статистика. Второ допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ отъ фонда „Напрѣдъкъ“. Царска придворна печатница, 1917. с. 261.
     Портал „Македония“         Портал „Македония