Канюла
Канюлата (на латински: cannula – букв. малка тръстика) е вид куха тръбичка (игла), направена от пластмаса или метал, използвана в медицината. Канюлата се вкарва в телесна кухина или вена чрез т.нар. троакар (водач).[1] Поставянето на канюла се нарича канюлиране.
Венозна канюла (абокат)
[редактиране | редактиране на кода]
Венозната канюла се вкарва във вена предимно за прилагане на интравенозни течности, вземане на кръвни проби и прилагане на лекарства. Поставя се заедно с метална игла, която се изважда, а канюлата остава във вената, осигурявайки път за вливане на разтвори и медикаменти чрез инфузионна система. Съществуват и артериални канюли, които се вкарват в артерия, обикновено радиалната артерия, и се използва по време на големи операции и в интензивни отделения за измерване на кръвното налягане от удар до удар и за вземане на многократни кръвни проби. В резултат на канюлирането могат да възникнат четири основни групи усложнения – хематоми, инфилтрация, емболия или флебит.
Венозната канюла (периференият венозен катетър) е прието в България да се нарича абокат (Abbocath, от името на компанията Abbott Laboratories). Абокатите са с различни размери, като всеки размер е означен с цвят и условен номер (калибър).
| Калибър | Диаметър (mm) | Максимален поток (ml/min)[2] | Цвят[2] |
|---|---|---|---|
| 26 | 0,46 | 13 – 15 | Черен |
| 24 | 0,60 | 36 | Жълт |
| 22 | 0,90 | 56 | Син |
| 20 | 1,10 | 40 – 80 | Розов |
| 18 | 1,30 | 75 – 120 | Зелен |
| 17 | 1,50 | 128 – 133 | Бял |
| 16 | 1,80 | 236 | Сив |
| 14 | 2,00 | 270 | Оранжев |
Поставянето на пластмасова канюла и изваждането на иглата е въведено като техника през 1945 г. в клиниката Мейо.[3] Първата версия за еднократна употреба, пусната на пазара, е Angiocath, продаден за първи път през 1964 г. През 1970-те и 1980-те години употребата на пластмасови канюли става рутинна и тяхното поставяне е делегирано на медицинския персонал.[4]
По-новите катетри са оборудвани с допълнителни функции за безопасност, за да се избегнат наранявания от иглата. Съвременните катетри се състоят от синтетични полимери като тефлон. През 1950 г. те се състоят от поливинилхлорид.[5][6] През 1983 г. е представена първата полиуретанова версия.[4]
Бътерфлай
[редактиране | редактиране на кода]Бътерфлай е венозна канюла само от игличка без водач, използвана при деца и бебета.
Венокат
[редактиране | редактиране на кода]Венокатът е апирогенен, рентгеноконтрастен полиетиленов катетър, с който може да се канюлира и периферна, и централна вена за срок от 72 часа.
Трахеостомна канюла
[редактиране | редактиране на кода]
Трахеостомната канюла се използва главно при пациенти, които се нуждаят от анестезия, изкуствена вентилация или друго спомагателно дишане. Има различни размери на отвора – от 6 до 10 mm. Поставя се временно или оперативно (когато е перманентно при т.нар. трахеостомия).
Назална канюла
[редактиране | редактиране на кода]
Назалната канюла представлява мека тръбичка с два къси отворени края за вкарване в ноздрите (назално-оралната има край и за устата). Обикновено се закача за ушите и се ползва за доставяне в белите дробове на кислород или някаква газова смес, както и за следене на вдишваните и издишвани газове.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Канюла
- 1 2 p. 110 in: Edward Doyle. Paediatric Anaesthesia. OUP Oxford, 2007. ISBN 9780199202799.
- ↑ Narr, Bradly J. и др. The Massa or Rochester Plastic Needle // Mayo Clinic Proceedings 83 (10). 1 October 2008. DOI:10.4065/83.10.1165. с. 1165 – 1167. Посетен на 16 April 2019.
- 1 2 The history of peripheral intravenous catheters : How little plastic tubes revolutionized medicine // Acta Anaesthesiol. Belg. 56 (3). 2005. с. 271 – 82.
- ↑ A plastic needle. // Proc Staff Meet Mayo Clin 25 (14). 5 Jul 1950. с. 413 – 15.
- ↑ Peripheral intravenous catheter use in Europe: Towards the use of safety devices // Acta Anaesthesiologica Scandinavica 52 (6). August 2008. DOI:10.1111/j.1399-6576.2008.01664.x. с. 798 – 804.