Капела Веспучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капела Веспучи
Domenico ghirlandaio, Cappella vespucci 00.jpg
Доменико Гирландайо
Година 1472 г.
Техника фреска
Местоположение Онисанти (Флоренция), Италия
Капела Веспучи в Общомедия

Капелата на Веспучи (на италиански: Cappella Vespucci) е семеен параклис на флорентинския род Веспучи, разположен във втората дясна ниша на наоса на църквата „Онисанти“ във Флоренция.

Капелата е украсена със стенописите „Пиета“ и „Дева Мария на милосърдието“, изпълнени през 1472 г. от флорентинския художник Доменико Гирландайо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Веспучи са видна флорентинска фамилия от района Борго Онисанти, съставена от богати търговци и банкери, съюзници на фамилията Медичи. Член на фамилията е и известния мореплавател Америго Веспучи.

Украсата на фамилната капела на Веспучи е завършена през 1471 – 1472 г. от младия тогава Доменико Гирландайо. През същата 1472 година, или малко преди това художникът встъпва в Братството на Свети Лука – обединение на флорентински живописци, скулптури, ювелири и други майстори, имащи отношение към изобразителното изкуство.[1] Стенописите в капелата са сред първите му самостоятелни творби и според Вазари, с тях той „..завоюва велика слава и придобива известност...“.[2] В стари времена по време на множеството преустройства фреските са замазани и са преоткрити едва през 1878 г. под дебел слой мазилка. Поради това стенописите са претърпели значителни щети, като са унищожени краищата им и фигурите на двама светци в ниши. Централната част на двете основни изображения обаче е сравнително добре запазена.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Пиета“, детайл.

В долната част е изобразена сцената „Пиета“, на фона с крепостен град и обграден от изображения на двама светци в ниши които са почти напълно унищожени. В преден план е сваленото от кръста тяло на мъртвия Христос, белязано от раните на разпятието. Зад него е Богородица, която го е прегърнала, а краката му държи руса жена, вероятно Мария Магдалена. Около тях е изобразена група светци, включително Йосиф от Ариматея и Никодим. На заден план се вижда хълма Голгота с основата на кръста и стените на Йерусалим.

В горната част е изобразена сцената „Дева Мария на милосърдието“, под чието широко наметало, поддържано от два ангела, са коленичили множество лица, в изобразяването на които Гирландайо за първи път демонстрира изключителните си умения в портретната живопис. Богородица е изобразена изправена в центъра на композицията, с протегнати ръце и леко наклонено тяло, с високо завързан колан, която я кара да изглежда бременна. Тя е стъпила върху мраморен постамент с надпис на латински „MISERICORDIA DOMINI PLENA EST TERRA“ („Земята е пълна с милостта на Господа“).

Около нея са изобразени коленичилите членове на семейство Веспучи, сред които и младия Америго Веспучи (първият отляво на Богородица).

На преден план, в поклон пред Божията майка са изобразени побелял възрастен мъж, облечен в червено, вероятно главата на семейството, и една жена, облечена в черно, може би неговата съпруга. От дясната страна са жените от фамилията, сред които изпъква образът на жена с розова дреха, с бръснато чело според модата на онова време. От лявата страна са изобразени мъж в профил, с беззъба уста, вероятно архиепископа на Флоренция, който в онези години е Джовани де Диотисалви, облечен в мантия, богата украсена със златен брокат. До него са монах с бяла шапка, който се идентифицира като Симоне Веспучи, благодетел и основател на болницата Сан Джовани ди Дио, облечена в черно фигура, и възрастен търговец с остри очи и червена шапка.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Quermann, Andreas, Ghirlandaio, поредица Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln, 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze, 2004. ISBN 88-8117-099-X

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mather, R. G., „Documents...“, в: The Art Bulletin, XXX (1948), с.49, док.5 и бел.
  2. Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori, Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]