Капела Торнабуони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Капела Торнабуони,
църква „Санта Мария Новела“
Cappella Tornabuoni
Cappella Tornabuoni WGA.jpg
Florence street map.svg
43.7751° с. ш. 11.2494° и. д.
Капела Торнабуони,
църква „Санта Мария Новела“
Местоположение в Италия Флоренция
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Флоренция, църква „Санта Мария Новела
Време на изграждане 1485—1490
Сайт Cappella Tornabuoni
Капела Торнабуони,
църква „Санта Мария Новела“
в Общомедия

Капела Торнабуони (на италиански: Cappella Tornabuoni) е семейна капела (параклис) в църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция, Италия.

Капелата е известна най-вече с фреските със сцени от живота на Богородица и свети Йоан Кръстител, изпълнени през 1485-1490 г. от флорентинския художник Доменико Гирландайо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Схема на фреските. В жълто (лява стена и № 5 и 9 от олтарна стена): Цикъл за Богородица. В червено (дясна стена и № 5 от олтарна стена): Цикъл за Свети Йоан Кръстител. Във виолетово (олтарна стена): Доминикански светци и дарители. В жълто (свод): Четиримата евангелисти.
Раждането на Мария (детайл)

Главната капела на „Санта Мария Новела“ първоначално е изписана в средата на ХІV век от Андреа Орканя. Останки от тези фрески са открити по време на реставрации през 1940-те, те включват фигури от Стария завет. Някои от тях са били демонтирани и днес могат да се видят в Музея на църквата.

През 1357 т. стените на капелата са силно повредени от пожар, вероятно причинен от мълния. [1] До края на ХV-ти век, стенописите на Орканя поради течове и влага са компрометирани дотолкова, че поправянето им става невъзможно. Работата по изписването на капелата дълго не започва поради това, че капелата е под патронажа на семейство Ричи, което не успява да се възстанови след фалита им през 1348 г., и няма средства за финансиране на нови стенописи. Първо Франческо Сасети, богат и могъщ флорентински банкер и управител на банката на Медичи, придобива правото да украси главния олтар на капелата. Сасети има намерение новите стенописи да изобразяват сцени от живота на Свети Франциск от Асизи, но доминиканците, които са собственици на „Санта Мария Новела“ не одобряват този сюжет. Тогава Сасети възлага на Доменико Гирландайо да изпише т.н. Капела Сасети във францисканската църква „Санта Тринита“. Сасети губи правата за украсата на голямата капела в „Санта Мария Новела“, и семейство Ричи в крайна сметка ги продава през 1485 г. [2] на банкера Джовани Торнабуони, брат на майката на Лоренцо Медичи, който през 1484 г. заменя Франческо Сасети на поста главен управител на Банка Медичи. Джовани Торнабуони успява да намери компромисно решение, като обещава на семейство Ричи, да постави семейният им герб на най-видно място в капелата.

На 1 септември 1485 г. Джовани Торнабуони подписва договор с Доменико Гирландайо за изписването на капелата с цикъл фрески от живота на Богородица и Свети Йоан Кръстител, покровител на донатора и на град Флоренция. Торнабуони обещава на Гирландайо за цялостното изписване на капелата хиляда и двеста златни дуката, а в случай, че фреските станат особено сполучливи - още двеста. Когато работата е завършена се оказва, че Торнабуони не може да заплати обещаното допълнително възнаграждение, макар че стенописите му харесват много, което и сам признава на художника. Гирландайо се отказва от него, казвайки, че „са му по скъпи не парите, а това, че поръчителят е останал доволен“ [3]. Това достойно поведение прави силно впечатление на Торнабуони, и когато в началото на 1494 г. ху­дожникът се разболява от треска, той му изпраща в дар сто златни дуката.

Доменико Гирландайо работи по стенописите през 1485-1490 г., подпомогнат от творците от неговата художествена работилница, сред които са братята му Давид и Бенедето, зет му Себастиано Майнарди и вероятно, младият Микеланджело Буонароти. Работите в капелата продължават до март 1491 г., като по късно в нея са поставени и витражи със стъклописи, направени също по проект и рисунки на Доменико Гирландайо.

Цялостното оформление на капелата е завършено от олтар, включващ олтарната картина „Мадона в слава със светци“, и на обратната страна - картината „Възкресението на Христос“. Двете олтарни картини са заобиколени с дървени пана с изписани образи на светци, част от тях са изгубени, две пана са унищожени през Втората световна война, и до днес са запазени само четири от тях. Олтарът впоследствие е разчленен на отделни части, които се съхраняват в Берлинската картинна галерия, Старата пинакотека в Мюнхен, Музея за изящни изкуства в Будапеща и в колекцията на Фондация Маняни-Рока в Траверсетоло.

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Лява стена[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл фрески за Богородица
Domenico Ghirlandaio - Death and Assumption of the Virgin - WGA8844.jpg
8. Успение и възнесение на Богородица
Cappella Tornabuoni, Adoration of the Magi 01.jpg
Cappella tornabuoni, 07, strage degli innocenti.jpg
6. Поклонението на влъхвите
7. Избиването на младенците
Cappella Tornabuoni, Presentation of the Virgin at the Temple 01.jpg
Cappella Tornabuoni, Marriage of the Virgin 01.jpg
3. Въведение в храма
4. Сватбата на Мария
Cappella Tornabuoni, Expulsion of Joachim from the Temple 01.jpg
Domenico Ghirlandaio - Birth of Mary - WGA8830.jpg
1. Изгонването на Йоаким от храма
2. Рождество Богородично

Първата сцена изобразява изгонването на Йоаким, бащата на Мария, от храма на Йерусалим. От двете страни на сцената са изобразени видни флорентински граждани. Лявата група фигури включва - Лоренцо Торнабуони (син на дарителя Джовани Торнабуони), неговия приятел и братовчед Пиеро ди Лоренцо де Медичи, Джаноцо Пучи (или Бартолини Салимберни), и Алесандро Наси. В дясната група са изобразени отляво на дясно : Давид Гирландайо (в гръб), баща му Томазо Бигорди, Доменико Гирландайо и зет им Себастиано Майнарди.

Втората сцена представя раждането на Мария, в стая с инкрустирана дървена ламперия, увенчана с корниз с барелефи с крилати херувими и фриз с надпис на латински „NATIVITAS TUA DEI GENITRIX VIRGO GAUDIUM ANNUNTIAVIT UNIVERSO MUNDO“ („Твоето раждане, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена“). В дясно, Света Анна е полуизправена на леглото, докато три млади жени се подготвят да изкъпят новородената. Няколко добре облечени дами са дошли да поздравят родилката, водени от Лудовика Торнабуони - дъщерята на дарителя.

Централна стена[редактиране | редактиране на кода]

Централни фрески
Domenico Ghirlandaio - incoronazione della vergine WGA.jpg
9. Коронация на Богородица
Domenico Ghirlandaio - St Dominic Burning Heretical Writings WGA.jpg
Domenico Ghirlandaio - Martyrdom of St Peter Martyr WGA.jpg
1. Свети Доминик изгаря еретически книги
2. Убийството на св.Петър Мъченик
Domenico Ghirlandaio - Annunciation WGA.jpg
Domenico Ghirlandaio - San Giovanni Battista nel deserto WGA.jpg
5. Благовещение
5. Свети Йоан Кръстител в пустинята
Domenico Ghirlandaio - Giovanni Tornabuoni WGA.jpg
Domenico Ghirlandaio - Francesca Pitti WGA.jpg
3. Джовани Торнабуони
4. Франческа Пити

Дясна стена[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл фрески за Йоан Кръстител
Cappella tornabuoni, 17, benchetto di erode.jpg
8. Пирът на Ирод
Cappella tornabuoni, 16, battesimo di Cristo.jpg
Cappella tornabuoni, 15, predicazione del Battista.jpg
7. Кръщение
6. Проповед на Йоан Кръстител
Cappella tornabuoni, 13, imposizione del nome al battista.jpg
Cappella tornabuoni, 12, Nascita di san giovanni battista.jpg
4. Захарий дава име на сина си
3. Рождеството на Йоан Кръстител
Cappella tornabuoni, 11, visitazione.jpg
Cappella tornabuoni, 10, annuncio dell'angelo a zaccaria.jpg
2. Срещата на Мария и Елисавета
1. Благовещението на Захарий

В първата сцена Благовещението на Захарий изобразени 25 портретни фигури, включени в 6 групи. Зад гърба на ангела (отляво на дясно): Джовани Торнабуони, Пиетро Пополески, Джироламо Джакиноти и Леонардо Торнабуони (бащата на Джовани Торнабуони). Зад тях в дълбочина : Джамбатиста Торнабуони, Луиджи Торнабуони, Виери Торнаквинчи, Бенедето Деи и свещеник от църквата Сан Лоренцо. Под тях на преден план : членовете на Платоновата академия Марсилио Фичино, Кристофоро Ландино (с черната яка), Анджело Полициано, и гръка Димитриос Халкокондил. От дясната страна централната група включва: Джулиано Торнабуони, Джовани Торнаквинчи, Джанфранческо, Джироламо и Симоне Торнабуони (според други автори последните двама са Доменико Гирландайо и Себастиано Майнарди). Под тях вдясно са Фередрико Сасетти, Андреа Медичи и Джанфранческо Ридолфи. Четирите жени под арката вдясно са дъщери на Торнабуони и Торнаквинчи.

В сцената Срещата на Дева Мария и Елисавета, дясната група изобразява три благороднички : първата, в профил е Джована Албици (Торнобуони), която през 1486 г. се омъжва за Лоренцо Торнабуони, син на дарителя; зад нея са фигурите на момиче с красиви бижута и сложна прическа и на Дианора Торнабуони (с обикновени дрехи), сестра на дарителя и съпруга на Пиер Содерини.

Свод[редактиране | редактиране на кода]

На свода на капелата са изобразени четиримата евангелисти

Олтарни картини[редактиране | редактиране на кода]

Богородица в слава със светци

Олтарът на капелата със олтарни картини е започнат от Гирландайо след завършване на цикъла стенописи с историите на Богородица и Свети Йоан Кръстител. Гирландайо работи върху олтарните картини до смъртта си през 1494 г. и цялостната композиция е завършена от неговите братя и помощници чак през 1498 г. В биографията на художника Джорджо Вазари отбелязва следното : „... С темпера той рисува отделно олтарна картина на Богородица, носеща се във въздуха с младенеца на ръце, заобиколена от светци, и други фигури в шест рамки, сред които св. Лаврентий и св. Стефан, съвсем живи, и св. Викентий и св.Петър мъченик, които едва не говорят. Тази композиция поради смъртта на Доменико частично остава незавършена; наистина, много той вече успява да направи, но остават няколко фигури от обратната страна на олтара, където е картината Възкресение Христово, и три фигури в споменатите рамки, и всичко това завършват след него братята му Бенедето и Давид...“ [4]

През 1804 г. олтарът Торнабуони, който тогава се намира в центъра на капелата, е разчленен и през 1816 г. разпродаден на части на антикварния пазар. Днес част от прилежащите пана с образи на светци са загубени, като олтарните картини и четири от страничните пана са притежание на различни музеи. Две пана, които се намират в Берлин, са били унищожени през май 1945 г. при пожар в „Кайзер Фридрих музеум“ по време на Втората световна война.

Олтарът Торнабуони има две лица: едното лице с картината „Богородица в слава със светци“ е обърнато към вярващите в наоса, а другото лице с „Възкресение Христово“ е обърнато към доминиканските монаси в хора. Затова той се състои от голям централен панел с картина, от всяка страна и шест отделения на светци, от които само четири са оцелели до днес.

Олтарът се състои от следните известни части, както следва:

Възкресението на Христос
  • Богородица в слава със светци (предна олтарна картина), 221 x 198 см., в Старата пинакотека, Мюнхен. Богородица е изобразена заобиколена от серафими и херувими, държейки в ръце младенеца, когото кърми. Два симетрично разположени ангела са изобразени в горната част на дъската. В долната част на картината са изобразени четирима светци: Свети Доминик де Гусман, основател на Ордена на доминиканците, който се държи отворена книга и показва принципите на ордена, св.Архангел Михаил, св. Йоан Кръстител, и св. Йоан Богослов. В заден план е изобразен пейзаж във фламандски стил със скали, градски кули, заоблени хълмове и широколистни дървета;
  • Възкресението на Христос (задна олтарна картина), 221x199 см, Берлинска картинна галерия, Берлин. Картината показва Възкресението на Христос, който се издига от гробницата среда облак от херувими, и държи в ръката си знамето на кръстоносците. преден план са четиримата войници, празбудени от чудотворното събитие, които бягат ужасени;
  • Света Екатерина от Сиена, Старата пинакотека, Мюнхен;
  • Свети Лаврентий, Старата пинакотека, Мюнхен;
  • Свети Стефан, Музей за изящни изкуства, Будапеща;
  • Свети Петър Мъченик, Фондация Маняни-Рока, Траверсетоло (провинция Парма);
  • Свети Винсент Ферер, преди в Кайзер Фридрих музеум, Берлин, унищожена в пожара през май 1945 г.;
  • Свети Антонино Пиероци, преди в Кайзер Фридрих музеум, Берлин, унищожена в пожара през май 1945.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Благовещението на Захарий (детайл)
  • Steinmann, Ernst, Ghirlandajo [Domenico Ghirlandaio]. сер.Künstler-Monographien № 117 Liebhaber-Ausgabe, Velhagen & Klasing, Bielefeld 1897. ASIN: B004N9OG3G
  • Quermann, Andreas, Ghirlandaio, поредица Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln, 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Razeto, Francesco, La Cappella Tornabuoni a Santa Maria Novella, в: AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6
  • Schmid, Josef, Et pro remedio animae et pro memoria Bürgerliche repraesentatio in der Capella Tornabuoni in S. Maria Novella, Deutscher Kunstverlag, München, Berlin 2002, ISBN: 3422063714
  • Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze, 2004. ISBN 88-8117-099-X

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cappella Tornabuoni
  2. Cappella Tornabuoni
  3. Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568
  4. Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]