Капещински протокол
| Капещински протокол | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Подписване | 28 май 1920 г. | ||
| Място | Капещица, Албания | ||
| Подписан между | |||
| |||
Капещинският протокол е споразумение между представителите на Албания и Гърция, подписано в крайграничното албанско село Капещица на 28 май 1920 година, според което двете страни приемат предвоенната гръцко-албанска граница, както и различни мерки за защита на образователните и религиозните права на „гръцкото население“ в Албания.[1][2][3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Още след създаването на Албания в 1913 година, Гърция предявява претенции към Северен Епир и в 1914 година в областта е създадена Автономна република Северен Епир, а впоследствие по време на Първата световна война областта е окупирана от гръцката армия. По-късно италиански войски заместват гръцки, а френски изтласкват българите от Корча и създават Автономна провинция Корча. След края на войната Парижката мирна конференция потвърждава албанските граници.[4] Френските войски остават в Корча до 24 май 1920 година. На 26 май голям митинг в Корча и по-късно в Билища и Поградец иска инкорпорирането на Автономната провинция в Албания.[5] Гръцкото правителство не предприема никакви военни действия, тъй като не получава британска подкрепа. Поради скорошните петролни открития и паралелните преговори за съдбата на Западна Тракия и Додеканезите, британците променят позицията си в полза на запазване на старата граница.[6] След кратка среща в Лерин между гръцки и албански представители, е решено на 28 май 1920 година да се продължи със среща в Капщица, на албанска територия, където е подписан Протоколът, останал в сила до решаването на въпроса на Парижката мирна конференция.[7][8] Начело на албанската делегация е Йосиф Кочи, а на гръцката - Ахилеас Калеврас. Това е първият протокол, подписан от Албания с друга страна.[9]
В протокола и двете страни заявяват своите приятелски отношения. Албанската страна обявява, че ще зачита правата на гръцките общности в района, включително функционирането на гръцки училища и църкви.[10]
От стратегическа гледна точка договорът е важен за албанската държава. Югоизточната граница е временно осигурена и Албания може да се концентрира на запад, към Вльора, окупирана от италианците и в крайна сметка печели Вльорската война.[11]
След урегулирането на отношенията с Италия през август 1920 година, албанската страна отказва да признае валидността на Капещинския протокол. В 1921 година тя обявава пред Обществото на народите, че се спазва правата на гръцкото малцинство. Гръцко малцинство обаче е признато само в районана Аргирокастро.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robert Elsie. Historical Dictionary of Albania. 2. Т. 75. Scarecrow Press, March 19, 2010. ISBN 978-0-8108-6188-6. с. xxxiv. Посетен на 2013-10-06.
- ↑ Michael Schmidt-Neke. Entstehung und Ausbau der Königsdiktatur in Albanien (1912–1939): Regierungsbildungen, Herrschaftsweise und Machteliten in einem jungen Balkanstaat. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, November 16, 1987. ISBN 978-3-486-54321-6. с. 59. Посетен на 2013-11-05.
- ↑ Stickney, Edith Pierpont. Southern Albania Or. Northern Epirus in European International Affairs: 1912–1923. Stanford University Press, 1926. ISBN 978-0-8047-6171-0. с. 126. Provision was made for the protection, in the meantime of the Greeks of the district
- ↑ Robert Elsie. Historical Dictionary of Albania. 2. Т. 75. Scarecrow Press, March 19, 2010. ISBN 978-0-8108-6188-6. с. 174. Посетен на 2013-10-06.
- ↑ Institute for Balkan Studies, Society for Macedonian Studies (1972). Balkan Studies, 20, p. 407, ISSN 0005-4313, https://books.google.com/?id=UOsmAAAAMAAJ&q=protokolli+kapshtices&dq=protokolli+kapshtices, посетен на 5 ноември 2013
- ↑ Harris Mylonas. The Politics of Nation-Building: Making Co-Nationals, Refugees, and Minorities. Cambridge University Press, April 11, 2013. ISBN 978-1-107-66199-8. с. 100. Посетен на 2013-11-05.
- ↑ Ekrem Vlora. Lebenserinnerungen: 1912 bis 1925. Oldenbourg Verlag, 1973. ISBN 978-3-486-47571-5. с. 137. Посетен на 2013-11-05.
- ↑ ((Albanian)) Prifti, Vladimir (2007-12-07). Pavarësia e Shqipërisë dhe krahina autonome e Korçës. tribuna-news.com, архив на оригинала от 12 октомври 2013, http://www.tribuna-news.com/mat.php?idm=616&l=a, посетен на 6 октомври 2013
- ↑ ((Albanian)) Albert Habazaj (July 23, 2013). Ç'THONË STUDIUESIT E HUAJ PËR LUFTËN E VLORËS. Dielli, "Based on Kapshtica Protocol (15 May 1920) between the Government of Tirana and Greece (the first agreement with another government), Albanians managed to make it possible for Korca to pass to Albanian troops and not Greeks after the withdrawal of French forces."
- ↑ а б Mylonas, Harris. The politics of nation-building : making co-nationals, refugees, and minorities. New York, Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1-107-02045-0. с. 100–101.
- ↑ ((Albanian)) Albert Habazaj (5 June 2013). KËNDVËSHTRIMI I SOTËM SI REFLEKSION PËR NGJARJEN HISTORIKE TË LUFTËS SË VLORËS, 1920. Dielli, http://gazetadielli.com/kendveshtrimi-i-sotem-si-refleksion-per-ngjarjen-historike-te-luftes-se-vlores-1920/, посетен на 11 септември 2017, "On May 28, the Albanian-Greek Protocol of Kapshtica was signed, where, even though the Greek prime minister responded negatively to the request for assistance to "Albanian action against the Italian presence in Vlora", signed by Josif Koçi of the Tirana government and General Governor of Epirus Kalevras, it became clear that Athens would not take advantage of the conflict with the Italians, to attack Albanians's back and submit any attack on Gjirokastra, which troubled much the Albanian side."
