Капещица
| Капещица Kapshticë/Kapshtica | |
|---|---|
| — село — | |
  Капещица | |
| Страна |  Албания |
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Девол |
| Надм. височина | 971 m |
Капещица (на албански: Kapshticë или Kapshtica) е село в Албания, в община Девол, част от административната област Корча.
География[редактиране | редактиране на кода]
Капещица е разположено в областта Девол на около 35 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол. В Капещица е Граничният контролно-пропускателен пункт Капещица-Смърдеш (Кристалопиги).
История[редактиране | редактиране на кода]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Капещица има 150 жители арнаути християни и 400 арнаути мохамедани.[1]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско – с 60 жители гърци и 500 турци. Селото попада в Албания в 1912 година. В 1913 година селото има 487 души население, а в 1920 – 452.[2]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 3/4 ч. на запад от с. Въмбел, през което минава шосето от гр. Лерин за Албания, в един трап е разположено с. Капещица, смесено с турци, албанци и българи, от които турците говорят албански, а българите – български. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[3] | “ |
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[4]
На 28 май 1920 година в него е подписан гръцко-албанският Капещенски протокол, който урежда малцинствения статут на гърците в останалия в Албания Северен Епир.[5]
До 2015 година селото е част от община Център Билища.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Капещица
Касъм ага (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
- Починали в Капещица
Димитър Касев (Касов, 1892 – 5 декември 1912), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Костурска съединена чета[6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kapestitsa Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29 – 30.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Kondis, Basil 1979. The Albanian question at the beginning of 1920 and the Greek-Albanian protocol of Kapestitsa (May 28th 1920), Balkan Studies 20(2):393-416. Ac.20.d/6
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584.
| ||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „