Капибара

	Капибара
	♂ Капибара
	♀ Капибара
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Свинчета (Caviidae)
род:	Водни свинчета (Hydrochoerus)
вид:	Капибара (H. hydrochaeris)
	Научно наименование
	Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766)
	Разпространение
	Капибара в Общомедия
	[ редактиране ]

Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият съществуващ гризач в света. Най-близките му родственици са агутите, чинчилите, морските свинчета и бобрите. Названието „капибара“ произхожда от kapiÿva на езика гуарани и означава „който яде тънка трева“, докато научното му наименование, „hydrochoerus“, идва от гръцки ὕδρω (eedro = вода) + χοίρος (heeros = прасе, свиня).^[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Капибарите имат тежки, бъчвообразни тела и къси глави, и имат червеникаво-кафява козина върху горната част на тялото си, която преминава в жълтеникаво-кафява отдолу. Възрастните капибари достигат до 130 cm на дължина и до тегло от 65 kg. Има сведения за екземпляр с тегло 105,4 kg. Капибарите имат леко ципести крака, нямат опашка и имат 20 зъба. Задните им крака са малко по-дълги от предните. Муцуните им са подравнени с очите, ноздрите и ушите на върха на главата си. Женските са малко по-леки от мъжките екземпляри. Женските тежат средно от 34 до 61 kg, докато мъжките обикновено тежат от 36 до 66 kg.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Капибарата се среща по бреговете на различни водоеми в тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка, на изток от Андите – от Панама до Уругвай и до североизточните части на Аржентина (до 38°17' ю. ш., провинция Буенос Айрес).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Queirolo, D., Vieira, E. & Reid, F. Hydrochoerus hydrochaeris. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 юни 2011. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Queirolo, D., Vieira, E. & Reid, F. Hydrochoerus hydrochaeris. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 юни 2011. (на английски)

[1]

[2]