Капибара
| Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
_female_and_young_suckling_..._(48427191032).jpg) ♀ Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
_alpha_male.JPG) ♂ Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Капибара в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият съществуващ гризач в света. Най-близките му родственици са агутите, чинчилите, морските свинчета и бобрите. Названието „капибара“ произхожда от kapiÿva на езика гуарани и означава „който яде тънка трева“, „тревояден“,[2] докато научното му наименование, „hydrochoerus“ („водно прасе“), идва от гръцки ὕδρω (идро = вода) + χοίρος (хоирос = прасе, свиня).[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Капибарите имат тромави, бъчвообразни тела и къси глави, с червеникаво-кафява козина върху горната част на тялото си, която преминава в жълтеникаво-кафява отдолу. Окраската им може да е и сивкава. Капибарите имат леко ципести крака, нямат опашка[4] и имат 20 зъба. Задните им крака са малко по-дълги от предните; имат три пръста на задните крака и четири пръста на предните.[5] Муцуните им са подравнени с очите, ноздрите и ушите са на върха на главата им.
Възрастните капибари достигат дължина 134 cm, височина 62 cm в холката и тегло 35 до 66 kg, като средното тегло на венецуелските капибари е 48,9 kg (измерванията са направени във венецуелските ляноси).[6][7][8] Женските са малко по-тежки от мъжките. Най-високите регистрирани тегла са 91 kg за женска от Бразилия и 73,5 kg за мъжки от Уругвай,[4][9] а в Сао Пауло е регистриран индивид с тегло 81 kg.[10]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Капибарата се среща по бреговете на различни водоеми в тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка, на изток от Андите – от Панама до Уругвай и до североизточните части на Аржентина (до 38°17' ю. ш., провинция Буенос Айрес).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Ferreira, A. B. H. (1986) Novo Dicionário da Língua Portuguesa, 2nd ed., Rio de Janeiro: Nova Fronteira, p.344
- ↑ Darwin, Charles R. Разказ за изследователските пътешествия на корабите „Адвенчър” и „Бийгъл” на Негово Величество между 1826 и 1836 г., описващ проучването на южните брегове на Южна Америка и околосветското пътешествие на „Бийгъл”. Дневник и бележки. 1832–1836 г. London, изд. Henry Colburn, 1839.
- На страница 57 Дарвин казва: „Най-голямото гризещо животно в света, Hydrochærus Capybara (водната свиня), също е често срещано тук.“
- Вижте го също в The Complete Work of Charles Darwin Online
- 1 2 Mones, Alvaro и др. Hydrochoerus hydrochaeris // Mammalian Species (264). 16 June 1986. DOI:10.2307/3503784. с. 1 – 7.
- ↑ Capybara Printout // Enchantedlearning.com. Посетен на 27 май 2013.
- ↑ Capybara Архив на оригинала от 2012-01-03 в Wayback Machine., Arkive
- ↑ Capybara Facts. Smithsonian National Zoological Park. Retrieved on 16 December 2007.
- ↑ Capybara. Palm Beach Zoo. Retrieved on 17 December 2007.
- ↑ World Association of Zoos and Aquariums. WAZA. Retrieved on 2011-12-07.
- ↑ Relationship between body mass and body length in capybaras (Hydrochoerus hydrochaeris) // Biota Neotropica 5 (1). 2005. DOI:10.1590/S1676-06032005000100020. с. 197 – 200.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
