Капиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капиново
Капиново
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 21.5° и. д.
Капиново
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 792 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1415
МПС код VE

Капиново (на македонска литературна норма: Капиново) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1867 година.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Капиново
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
     Портал „Македония“         Портал „Македония