Капиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капиново
Капиново
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 21.5° и. д.
Капиново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 792 m
Население 0 души (2002)
МПС код VE

Капиново (на македонска литературна норма: Капиново) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1867 година.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Капиново
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.


     Портал „Македония“         Портал „Македония