Капиново
| Капиново Капиново | |
| — село — | |
  Капиново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 792 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Капиново в Общомедия | |
Капиново (на македонска литературна норма: Капиново) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1867 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички българи християни.[2]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Капиново
Георги Попов (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО- Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
| |||||||||||
