Каприел Каприелов

Каприел Каприелов
български генерал-майор
Роден	3 септември 1904 г. Варна, Княжество България
Починал	9 април 1978 г. София, Народна република България
Народен представител в: V НС   VI НС   VII НС

Каприел Саркис Каприелов е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 3 септември 1904 година във Варна в семейство от арменски произход. Средно образование завършва във Варненската мъжка гимназия. Член на Комсомола от 1920, а на БКП от 1922 г. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание. На следващата година става част от Окръжния комитет на комсомола във Варна. След атентата в църквата „Света Неделя“ получава смъртна присъда, която е заменена с 15 години затвор поради непълнолетието му. Амнистиран е през 1932 година. През 1933 г. на IV-и пленум на ЦК на БКП става част от централния комитет. Същевременно е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. От 1934 г. е пълномощник на ЦК в Пловдивски окръг, а от 1935 г. отново член на ЦК на БКП. Същата година е арестуван и осъден на 10 години затвор. Работи за Съветското военно разузнаване (1939 – 1945).

Секретар на ОК на БКП във Варна и член на ЦК на БКП. Интерниран е в лагера Кръсто поле (1941 – 1943) и Гонда вода (1944).

От 1948 г. влиза в системата на МВР. През 1950 година е задържан и съден като „враг с партиен билет“. Реабилитиран след смъртта на Сталин.

От 1956 до 1962 г. е началник на Второ главно управление на ДС, отговарящо за контраразузнаването. От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. От юни 1962 г. е началник на групата за контрол и обобщаване на опита в МВР. След като се пенсионира е председател на културно-просветно дружество „Ереван“. Член е на НС на ОФ и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Народен представител в 5-о, 6-о и 7-о народно събрание..

Награден е орден „Георги Димитров“ (1974), НРБ I ст. (1962, 1964) и II ст. (1959), Герой на социалистическия труд (1974) и съветския орден „Ленин“ (1966). .