Каприел Каприелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каприел Каприелов
български генерал-майор
Роден
Починал
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   

Каприел Саркис Каприелов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 септември 1904 година във Варна в семейство от арменски произход. Средно образование завършва във Варненската мъжка гимназия. Член на БКП от 1922 г. Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание. На следващата година става част от Окръжния комитет на комсомола във Варна. След атентата в църквата „Света Неделя“ получава смъртна присъда, която е заменена с 15 години затвор поради непълнолетието му. Амнистиран е през 1932 година. Работи за Съветското военно разузнаване (1939 – 1945).

Секретар на ОК на БКП във Варна и член на ЦК на БКП. Интерниран е в лагера Кръсто поле (1941 – 1943) и Гонда вода (1944).

След 9 септември 1944 г. работи в апарата на ЦК на БКП и в Държавна сигурност[1].

През 1950 година е задържан и съден като „враг с партиен билет“[2]. Реабилитиран след смъртта на Сталин.

От 1956 до 1963 г. е началник на Второ главно управление на ДС, отговарящо за контраразузнаването. От 8 септември 1959 г. е генерал-майор. След като се пенсионира е председател на културно-просветно дружество „Ереван“. Член е на НС на ОФ и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба.

Награден е орден „Георги Димитров“ (1974), НРБ I ст. (1962, 1964) и II ст. (1959), Герой на социалистическия труд (1974) и съветския орден „Ленин“ (1966). [3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 237
  2. Ръководители на Второ главно управление на ДС
  3. Биография