Каприел Каприелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каприел Каприелов
български офицер от Държавна сигурност
Роден
Починал
9 април 1978 г. (73 г.)

Учил вПърва езикова гимназия, Варна
ПартияБългарска комунистическа партия (1922 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   

Каприел Саркиз Каприелов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор) и функционер на Българската комунистическа партия (БКП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Каприел Каприелов е роден на 3 септември 1904 година във Варна в арменско семейство от средната класа.[1] Средно образование завършва във Варненската мъжка гимназия.

През 1920 година Каприелов става член на Българския комунистически младежки съюз, а през 1922 година на БКП.[1] Взема участие в подготовката на Септемврийското въстание. На следващата година става част от Окръжния комитет на комсомола във Варна. След атентата в църквата „Света Неделя“ получава смъртна присъда, която е заменена с 15 години затвор поради непълнолетието му. В затвора е от 15 май 1925 година до 8 април 1932 година,[1] когато е амнистиран. През 1933 г. на IV пленум на ЦК на БКП става част от Централния комитет. Същевременно е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. От 1934 г. е пълномощник на ЦК в Пловдивски окръг, а от 1935 г. отново член на ЦК на БКП. Същата година е арестуван и осъден на 10 години затвор, където лежи от 19 април 1935 година до 30 юни 1940 година.[1] Работи за съветското Главно разузнавателно управление (1939 – 1945) и е секретар на ОК на БКП във Варна и член на ЦК на БКП. Интерниран е в лагера Кръсто поле (28 март 1941 – 18 ноември 1943[1]) и Гонда вода (13 март – 15 август 1944[1]).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Каприел Каприелов се включва активно в организираните от новото правителство масови насилия, работи в следствието на Държавна сигурност и ръководи прочистването на арменските неправителствени организации.[1] През 1945 година е прехвърлен на работа в ЦК на БКП, но на 5 януари 1948 година е върнат в Държавна сигурност и в началото на 1949 година става неин заместник-директор.[1] През септември 1949 година е отстранен от Държавна сигурност, а на 11 февруари 1950 година е арестуван,[1] след което е съден като „враг с партиен билет“.[2]

Каприелов е един от малкото ръководители на Държавна сигурност, отстранени при чистките в края на 40-те години, които след това се връщат в службата.[1] На 3 април 1954 година той става заместник-началник на Второ управление (контраразузнавателно), а от 16 юли същата година е негов началник. По-късно времето между 1949 и 1954 година му е признато за стаж в Държавна сигурност.[1] През януари 1959 година е освободен от поста си по здравословни причини, но запазва привилегиите си на началник на управление, като е изпратен за лечение в Съветския съюз. През септември е повишен в генерал-майор.[1] От юни 1962 г. Каприел Каприелов е началник на групата за контрол и обобщаване на опита в МВР,[3] а на 22 януари 1963 година е пенсиониран.[1]

През следващите години Каприелов е председател на културно-просветно дружество „Ереван“. Член е на НС на ОФ и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Народен представител в 5-о, 6-о и 7-о народно събрание.[4].

Награден е орден „Георги Димитров“ (1974), НРБ I ст. (1962, 1964) и II ст. (1959), Герой на социалистическия труд (1974) и съветския орден „Ленин“ (1966). [5].

Каприел Каприелов умира на 9 април 1978 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 108 – 110.
  2. Ръководители на Второ главно управление на ДС
  3. Протокол № 8 от 10 януари 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП , с.34
  4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 237
  5. Биография