Каприянски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каприянски манастир
Mănăstirea Căpriana
Căpriana monastery.jpg
Църквата „Свети Николай“ (1903)
Местоположение в Căpriana
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Населено място Каприяна
Вероизповедание Руска православна църква
Епархия Молдовска православна църква
Изграждане 1429 г.
Съвременно състояние действащ
Каприянски манастир в Общомедия

Каприянският манастрир „Успение Богородично“ (на румънски: Mănăstirea Căpriana) е православен мъжки манастир, разположен в село Каприяна, Молдова, в центъра на горския резерват Кодри. Манастирът е под управлението на Молдовската православна църква, част от Руската православна църква.[1] Той е един от най-старите манастири в страната.[2] Разположен е в Кишиневски район, на 37 km от столицата, в живописна планинска местност, обрасла със стари гори. Край него минава река Ишновец, която пред входа се разлива в голямо, изкуствено създадено езеро.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за монашеско поселение на това място са от 1429 година.[2] Тогава манастирът е построен изцяло от дърво.[4] По онова време местността се е наричала „Каприянова поляна“. Предполага се че сред основателите му е боляринът Мерка, прадядо на Мария, съпруга на войводата Александру чел Бун. Игуменът Киприян е прославен поет и автор на религиозни текстове.[1]

Комплексът е създаден през 16 век, когато по разпореждане на Петру IV Рареш през 1545 година започва строителството на голямата каменна църква „Успение Богородично“. Изграждането му е завършено от неговите наследници. На 11 април 1559 година, Александру III Лепушняну подарява на манастира 12 села с обработваемата им земя, лозята и горите.[3]

Връзка със Зографския манастир[редактиране | редактиране на кода]

Поради катастрофалното финансово състояние на манастира, през 1698 година, с грамота от Антиох Каприянски, той е предаден на българския Зографски манастир в Атон[3] и продължава да се намира в негово подчинение в продължение на над 200 години. Особеният статут, който манастирът придобива, не позволява никакво вмешателство от страна на молдовските владетели. През този период много от игумените и монасите са българи, назначени и изпратени от Зографския манастир. Българското духовенство подпомага манастира с богата църковна утвар, съдейства за строителството и поддръжката на сградите, развива зеленчукопроизводството на земите му. Монасите поддържат развитието на Българското възраждане, като заплащат за издаването на много книги от българската литература. Службата се води на три езика – български, гръцки и молдовски.[5]

В манастира намират убежище, работят или се лекуват видни български просветители като Георги Раковски, Христо Ботев, Панайот Хитов, Филип Тотю. Много български студенти, които се обучават в руски учебни заведения, прекарват ваканциите си тук. Има данни, че монаси в манастира са били и бесарабски българи. Васил Априлов също установява връзка с манастира с идеята, към него да се открие българско училище. Това става през 1846 година и в него се обучават над 20 монаси и светски лица от български произход. В него учи и Мелетий, който по-късно става софийски митрополит.[5]

Căpriana monastery area.jpg
MoldawienKlosterCapriani1.JPG

През 18 век манастирът се оказва в центъра на Руско-турската война. Във връзка с това руските военни власти, които контролират тази територия, издават на обителта охранителна грамота.[5] От 1813 до 1837 година Каприянският манастир, заедно с обширните си владения, е под ръководството на кишиневския архиерей, но плаща на Зографския манастир по 1500 лева ежегодно.[5] През 1837 година е върнат на Зографския манастир, а в замяна епископията получава Гиржавския манастир.[3]

Русия[редактиране | редактиране на кода]

През 1873 година излиза царски указ, според който манастирът преминава в разпореждане на руското Министерство на държавното имущество с формално запазване на правото на собственост. Доходите от него постъпват в Министерството на външните работи. Приходите от манастира се делят на 5 части – 2 за руската държава, две за Зографския манастир и само една част за Каприянския манастир.[5]

Остава в подчинение на българското духовенство до Първата световна война, когато България воюва срещу Русия. Царското правителство прехвърля манастира на пряко подчинение на светия синод в Санкт Петербург, а през 1915 конфискува цялото му имущество. На следващата година 14 български монаха са заточени в Сибир, заедно с депортацията на всички български граждани в Бесарабия. След войната част от монасите се връщат в манастира, а той минава на подчинение към Румънската патриаршия.[5]

СССР[редактиране | редактиране на кода]

Както и други християнски храмове и манастири, по време на съветската власт и този е закрит и разрушен.[2] През 1947 година всички монаси са изгонени, като им е предложено да бъдат закарани по родните им домове. След като те отказват, властите ги пускат да си ходят пеш накъдето пожелаят. През 1962 година в една от сградите е организиран Дом на културата, в един от храмовете – детска туберкулозна болница, а в друг – склад за химически отрови.[1][4]

Съвременност[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е открит отново през 1989 година, започва реставрацията му и много скоро той става един от символите на националното възраждане.[2] Дълго време в него се помещава резиденцията на молдовския митрополит, покровителстван от различни владетели. В него е живял и молдовският летописец Ефтимий.[6]

Днес манастирският комплекс разполага с 3 църкви и няколко спомагателни постройки, павилиони, артезиански кладенци, построени в национален стил. Общността на манастира се състои от 20 души – игумен, йеромонаси, йеродякони, монаси и послушници.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги

Манастирският комплекс включва църквите „Успение Богородично“ (1820), „Свети Георги“ (1840) и „Свети Николай“ (1903).[2] Църквата „Успение Богородично“ е център на манастирския комплекс, включващ още допълнителни постройки, езерце, лозя и гора. В кръг около нея са разположени зимната църква „Свети Георги“, манастирската трапезария, стопански постройки и многобройни килии.[2][3] На територията на манастира има още фонтани, беседки, навеси.[2]

Комплексът неведнъж е пристрояван и реконструиран, особено след земетресението от 1820 година. Но въпреки това, основните черти на средновековната архитектура са запазени.[2] През същата година митрополит Гавраил възстановява църквата „Успение Богородично“, разрушена при земетресението и я изгражда по образец на светогорските храмове. При това от старата постройка са запазени само щедро декорираните апсиди. Самата църква е разширена за сметка на камбанарията с 9 камбани и внушителния по размери тамбур с купол.[4] След тази реконструкция, отново са възстановени големият 8-стенен тамбур, куполът и камбанарията с пирамидален връх.[1] Олтарът и трите апсиди, странично от него, се намират в средата на южната страна. От юг на север се простира овално помещение, в което, по време на богослужение, в лявата и дясната му страна стоят настоятелите на обителта и духовенството.[3]

Църквата „Свети Георги“ също е каменна, построена от бившия настоятел и игумен Иларион през 1840 година в стил късен барок.[2][3] Намира се до килиите и в лявата страна пред входа има кладенец.[3]

Най-ценният храм в манастира е църквата „Свети Никола“, която е сравнително нова, издигната през 1903 година в стила на средновековните молдовски храмове.[2]

През 1826 година в манастира са издигнати голяма двуетажна каменна сграда, два тухлени корпуса с каменни основи и погреб под тях и една дървена постройка. Във всички тези здания се намират монашески килии.[3]

Зад камбанарията на „Успение Богородично“ се намира гробницата на главата на Бесарабската епархия от 1813 до 1821 година екзарх Гавриил. Той е по-известен като Бенулеску-Бодони, който има неоценим принос за развитието на православието и културата в Молдова.[4]

Църквата „Свети Георги“

През 1933 година при археологически разкопки са разкрити следи от старинната дървена, а след това и от каменна църква от времето на Александру чел Бун, дядо на Щефан чел Маре. Открити са и гробовете на 30 ктитора, на Мария, дъщеря на болярина Спанчиос от времето на Александру Лепушняну. В друг гроб е намерен прахът на болярина Димитру Бизу, а в трети – на Георге Костаки от 1767 година.[1]

Край комплекса расте древен дъб, наричан „Дъбът на Щефан Велики“, молдовски княз, живял през 16 век.[2] Според преданията, Щефан чел Маре е отдъхвал в основите му след една тежка битка.[4]

Библиотека[редактиране | редактиране на кода]

В Каприянския манастир се намира една от най-богатите библиотеки от онова време в Молдова. В нея се съхраняват ценни ръкописи, подаръци и дарения от знатни личности.[4] Тъй като дълго време е ръководена от българи, в нея е съсредоточена богата църковна литература, написана на старобългарски език, а от Зографския манастир редовно пристигат религиозни и светски книги.[5]

Между книгите в библиотеката се намира рядкото славянско Евангелие, подарено на манастира от Петру IV Рареш на 11 октомври 1545 година. Цялото е написано върху пергамент, много четливо и красиво. И двете корици са украсени с позлатено ковано сребро, с вградени на места разноцветни скъпоценни камъни. На предната корица е изобразено възкресението на Исус Христос и извеждането на душите на вехтозаветните праведници от ада. На задната е изобразено Успение Богородично и около образа е гравиран дълъг надпис.[3]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата Щефан чел Маре, знаменит владетел на Молдова, веднъж хванал в капана си млада сърна. Тъкмо се канел да я убие, когато забелязал, че животното като че ли се покланя. Съжалил я Щефан и заповядал на войните си да я пуснат на свобода. Няколко часа след това владетелят разбрал, че му се е родила дъщеря. През същата нощ получил видение, че на това място се издига огромен манастир, чието име се състои от това на дъщеря му Ана и спомена за удивителното събитие – Capra (планински козел).[7][1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]