Караагач (Одеска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.

Караагач
Нагірне
село
Знаме
    
Герб
Нагірне - пам'ятник радянським воїнам-парашутистам.JPG
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Ренийски
Надм. височина 26 m
Население (2001) 2 611 души
Основаване 1812
КОАТУУ 5124182401
Пощенски код 68821
Телефонен код +380 4840
МПС код BH, НН / 16
Часова зона EET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Караагач в Общомедия

Караагач (на украински: Нагірне; на руски: Нагорное; на румънски: Caragacii-Vechi) е село в Южна Украйна, част от Ренийски район на Одеска област и историческата област Буджак (Южна Бесарабия).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра източно град Рени, на източния бряг на езерото Кагул.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1812 година в селото се заселват български колонисти[1][2].

След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година 2760 жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Таврия,[3] където основават село Николаевка.

В 1947 година Караагач е прекръстено на Нагорное.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 2 611 души (2001). Гъстотата му е 696,27 души/км2. По-голяма част от жителите са българи.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 2 611 100.00
Български 2 223 85.13
Руски 139 5.32
Молдовски 118 4.51
Украински 82 3.14
Гагаузки 41 1.57
Беларуски 2 0.07
Немски 1 0.03
Други 5 0.19

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Караагач[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Цани Гинчев (1835-1894), български просветен деец, учителствал в Караагач[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.bg-ua.org
  2. www.bg-ua.org
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
  4. ((uk))  „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 април 2018.
  5. Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХІХ век, 1858-1877. Документи, София 1999, с. 10, 22, 218.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна