Каравелово (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Каравелово (Област Ямбол))
Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.

Каравелово
Общи данни
Население251 души[1] (15 декември 2023 г.)
8,42 души/km²
Землище29,83 km²
Надм. височина141 m
Пощ. код8647
Тел. код04775
МПС кодУ
ЕКАТТЕ36200
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Тунджа
Станчо Ставрев
(Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023)
Кметство
   кмет
Пенка Господинова (БСП за България)

Каравелово е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на полегат склон с южно изложение на 176 метра над морското равнище и на 2 km от речното корито на Тунджа. До него е стига по пътя Ямбол – Елхово, след отбивка на 22-рия км от гр. Ямбол. През селото минава удобен пряк път за морето. За по-малко от час (90 km) сте в Бургас по добре поддържан път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото се споменава за първи път през 1485 г. в турски данъчни регистри като Бекир Беглу и Ибрахим бей. По-късно старото име на селището е „Бейкьой“ по името на местния турски бей преди Освобождението. Това име то носи до 1934 г., когато е преименувано на Каравелово на името на Петко Каравелов, а също така и на монетите, наречени каравелки, които са били сечени по това време. Тези земи са населени още през античността. При направени археологически разкопки през 70-те и 80-те години на 20 век в региона на селото са открити керамични съдове, монети, каменни пластики и култови съоръжения, които носят белезите на тракийската култура. Липсата на средства прекъсва изследователската дейност.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година на
преброяване
Численост
19341497
19461726
19561659
19651659
19751018
1985781
1992604
2001472
2011339
2021204

Справка за населението на с. Каравелово, общ. Тунджа, обл. Ямбол.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва православно християнство. Отворена е след ремонт за църковна служба е църквата „Св. св. Кирил и Методий“, която до тогава дълги години пустее и се руши.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Долината на река Тунджа, която е на 2 km от селото в западна посока е покрита с лонгозни гори. Пролетните заблатявания на част от селските имоти са често явление. Тук се среща блатното кокиче, рядък и защитен растителен вид с доказани лечебни качества.

Покрай южния край на селото тече река Боадере, ляв приток на река Тунджа, богата на риба. На хълма северно от селото, на склон с южно изложение са селските лозови масиви. Тук всяко домакинство има лозе. От местните винени сортове се произвеждат вино и ракия в признати вкусови качества. Гроздоберът преминава ритуално с много смях и веселие по стар тракийски обичай. Ритуално е и „мачкането“ на гроздето и варенето на ракията на селския казан.

Регионът е богат на разнообразен дивеч. Местната ловна дружинка е многобройна и с традиции. Много ловци от Ямбол предпочитат да ловуват тук. Най-често се отстрелват яребици, пъдпъдъци, кеклик, диви патици, фазани, зайци.

Паркът в селото, неподдържан от години и трудно проходим е обновен.[3]

Новата сграда на читалището „Никола Йонков Вапцаров“ – 1929 е построена през 1974 г. и разполага със 7059 тома художествена, детска, научна и друга литература. В него има киносалон, в който са се прожектирали филми и са се играли театрални постановки. Тук има женска група за народно пеене – лазарки.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селският събор се провежда всяка пролет на 24 май и събира много гости от региона и страната. Народни оркестри и певци веселят гостите до късно в нощта срещу 24 май. Вият се кръшни хора, срещат се роднини и стари приятели, които не са се виждали от години. А в следобеда на празничния ден „мазните“ борби с международно участие събират екзалтирана публика, вече убедена във вкусовите качества на местните винопроизводители.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милетич, Л. Източно българският език – Miletic L. Das Ost Bullgarisce 1923

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Nsi.bg. Справка за населението на с. Каравелово, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Посетен на 22 март 2022
  3. а б Село Каравелово. Tundja.alle.bg. Посетен на 14 декември 2021
  4. Spravochnik.framar.bg. Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ – 1929, с, Каравелово. Посетен на 18 декември 2021

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]