Каравелово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.

Каравелово
Общи данни
Население 1 374 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 416 m
Пощ. код 4350
Тел. код 03130
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 36186
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Каравелово
Петко Петков
(независим)
Каравелово в Общомедия

Каравелово е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Каравелово се намира в Южен-централен регион на България.

Селото се намира в полите на Средна гора (районът е наричан от местните хора Каравеловския Балкан) и в Стрямската розова долина. Къщите, които са около 1 000, са построени върху северните скатове на Средна гора.

Селото има 1 630 жители, а землището му е около 80 000 дка. Местоположението на селото е благоприятно за отглеждане на маслодайна роза, мента, лавандула и лозя.

Животновъдството е развито предимно в отглеждането на крави, кози и овце.

Климатът е умерен.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1934 год,, Горно Кюселери" носи името Каравелово[1] По-късно към него е присъединено и село Мали Богдан. Старото му име е Герлери. Двете села са били разделени от река Татлъ дере. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горно Кюселере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В района на Културния дом има паметни плочи на опълченеца Стоян Минчев – Комитата и на загиналите жители на с. Каравелово по време на войните. През октомври 2012 година е открита паметна плоча на основателите на читалището.

В селото има две църкви. Църквата „Света Богородица“ е построена през 1864 година, а църквата „Свети Архангел“ през 1870 година. След демократичните промени църквите са реставрирани и действащи. Църквата „Света Богородица“ е обявена за Национален исторически паметник. Основната религия е православно-християнската. Преди 4 – 5 години заселници основават евангелистка църква и намират последователи.

През 1960 година е построен голям и красив културен дом, с просторна библиотека и салон с около 500 места (кмет по това време е Иван Ненов). Сградата е място за много културни мероприятия – празненства, кинопрожекции, младежки забави, концерти, гостуват много театрални състави от столицата и страната.

Читалище „Пробуда“, което е основано през 1903 година, се превръща в притегателен център за младите хора. Обособява се етнографски музей. Създава се гъдуларски състав, който печели много отличия. Закупени са музикални инструменти и уредби за естраден оркестър, който редовно организира забави. В началото на 70-те години се създава кукерски състав „Белодрешковци“.Местният театрален състав всяка година подготвя по една нова постановка, с която радва жителите на Каравелово и съседните села. Има школи по акордеон и цигулка, водени от квалифицирани преподаватели от Карлово и Пловдив.

Скулпторът проф. Ненко Маров, роден в село Каравелово, подарява постоянна експозиция от лични творби и на негови студенти, която по-късно е разграбена и унищожена.

След 1989 година по политически и финансови причини, а също така и лични дрязги, работата на читалищните дейци е саботирана и това води до разпад на богатата и разнообразна дейност.

В момента с добро име се ползва групата за стари градски песни към Пенсионерски клуб „Детелина“, която въпреки трудностите функционира и е носителка на многобройни награди от регионални и национални конкурси. Добре се представя и групата за автентични и обработени песни, а също така и кукерския състав „Белодрешковци“.

През 70-те години са построени спортна зала, стадион със седалки и плувен басейн. Стадионът е един от малкото селски стадиони с осветление. На него се провеждат футболни състезания, спартакиади и традиционния събор на 24 май.В момента спортните съоръжения са занемарени.

Понастоящем останалите млади хора прекарват свободното си време сред природата, организирани в рокерско движение на колела.

Училището в селото съществува от 1912 г. Заради недалновидна политика и липса на местни учителски кадри с решение на Общински съвет – Карлово, от 01 септември 2006 г. училището е закрито. Учениците пътуват до Сопот и Карлово, което е доста притеснително за по-малките и техните родители. Училищната сграда стои неизползваема и се руши.

Детската градина е построена през 1968 г. ЦДГ „Детелина“ функционира с една група. Базата е в много добро състояние, но децата постоянно намаляват.

От началото на 2004 г. започва работа нова здравна служба в селото. Понастоящем жителите на с. Каравелово ползват услугите на личен лекар и стоматолог.

В село Каравелово живеят българи. Има 10 цигански семейства, едно японско и две английски.

Населението на селото застарява, има голяма смъртност. Безработицата е голяма, младите хора напускат. За задоволяване потребностите на хората в село Каравелово има шест магазина и два ресторанта(„Средна гора“ и „При реката“ с хотелска част), аптека, поща, кабелна телевизия и интернет.

Има сравнително добре развит транспорт до Сопот и Карлово, но с разбити пътища, особено в селото.

Водопроводната мрежа е много стара, с етернитови тръби, и отдавна се нуждае от промяна. Мръсна канализация имат живеещите до дола и реката.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Средна гора. Надморското равнище е от 300 до 450 м. Каравелово има детска градина, читалище и библиотека. Има чудни гори и дестинации за разходки и походи. Удобни за туризъм са маршрутите до вилна зона Копчов азмак, Марова сая, Севрията, бившия пионерски лагер Алтъ пърмак, хижа „Фенера“, хижа „Средногорец“ и хижа „Чивира“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Ненко Марков Маров

Роден е на 12 септември 1933 година в село Каравелово.

  • Проф. д-р Николай Лилов Божков – педагог. Роден е на 30 април 1938 година.
  • Доц. Иван Лилов Налбантов – актьор и писател
  • Иван Налбантов
  • Стефан Василев Комитов – скулптор
  • Итьо Итев – актьор
  • Димитър Баталов – икономист
  • Евгения и Матей Шаламанови – учители
  • Йосиф Стефанов Додов – учител в ОУ „Димитър Благоев“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се състои на 24 май.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.