Каравелово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.

Каравелово
Общи данни
Население 1374 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 381 m
Пощ. код 4350
Тел. код 03130
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 36186
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(ГЕРБ (СДС))
Кметство
   - кмет
Каравелово
Петко Петков
(независим)
Каравелово в Общомедия

Каравелово е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Каравелово се намира в Южен-централен регион на България.

Селото се намира в полите на Средна гора (районът е наричан от местните хора Каравеловския Балкан) и в Стрямската розова долина. Къщите, които са около 1000, са построени върху северните скатове на Средна гора.

Селото има 1630 жители, а землището му е около 80 000 дка. Местоположението на селото е благоприятно за отглеждане на маслодайна роза, мента, лавандула и лозя.

Животновъдството е развито предимно в отглеждането на крави, кози и овце.

Климатът е умерен.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1934 г. Горно Кюселери носи името Каравелово[1] По-късно към него е присъединено и село Мали Богдан. Старото му име е Герлери. Двете села са били разделени от река Татлъ дере. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горно Кюселере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В района на Културния дом има паметни плочи на опълченеца Стоян Минчев – Комитата и на загиналите жители на с. Каравелово по време на войните. През октомври 2012 година е открита паметна плоча на основателите на читалището.

В селото има две църкви. Църквата „Света Богородица“ е построена през 1864 година, а църквата „Свети Архангел“ през 1870 година. След демократичните промени църквите са реставрирани и действащи. Църквата „Света Богородица“ е обявена за Национален исторически паметник. Основната религия е православно-християнската. Преди 4 – 5 години заселници основават евангелистка църква и намират последователи.

През 1960 година е построен голям и красив културен дом, с просторна библиотека и салон с около 500 места (кмет по това време е Иван Ненов). Сградата е място за много културни мероприятия – празненства, кинопрожекции, младежки забави, концерти, гостуват много театрални състави от столицата и страната.

Читалище „Пробуда“ е основано през 1903 година. Обособява се етнографски музей. Създава се гъдуларски състав, който печели много отличия. Закупени са музикални инструменти и уредби за естраден оркестър, който редовно организира забави. В началото на 70-те години се създава кукерски състав „Белодрешковци“. Местният театрален състав всяка година подготвя по една нова постановка. Има школи по акордеон и цигулка, водени от квалифицирани преподаватели от Карлово и Пловдив.

Скулпторът проф. Ненко Маров, роден в село Каравелово, подарява постоянна експозиция от лични творби и на негови студенти, която по-късно е разграбена и унищожена.

След 1989 година по политически и финансови причини, а също така и лични дрязги, работата на читалищните дейци е саботирана и това води до разпад на богатата и разнообразна дейност.

С добро име се ползва групата за стари градски песни към Пенсионерски клуб „Детелина“, която въпреки трудностите функционира и е носителка на многобройни награди от регионални и национални конкурси. Добре се представя и групата за автентични и обработени песни, а също така и кукерския състав „Белодрешковци“.

През 70-те години на 20 век са построени спортна зала, стадион със седалки и плувен басейн. Стадионът е един от малкото селски стадиони с осветление. На него се провеждат футболни състезания, спартакиади и традиционния събор на 24 май. Впоследствие спортните съоръжения са занемарени.

Училището в селото съществува от 1912 г. Заради недалновидна политика, липса на местни учителски кадри и недостатъчен брой деца с решение на Общински съвет – Карлово, от 1 септември 2006 г. училището е закрито. Учениците пътуват до Сопот и Карлово, което е доста притеснително за по-малките и техните родители. Училищната сграда стои неизползваема и се руши.

Детската градина е построена през 1968 г. ЦДГ „Детелина“ функционира с една група. Базата е в много добро състояние, но децата постоянно намаляват.

От началото на 2004 г. започва работа нова здравна служба в селото. Жителите на с. Каравелово ползват услугите на личен лекар и стоматолог.

В село Каравелово живеят българи. Има 10 цигански семейства, едно японско и две английски.

Населението на селото застарява, има голяма смъртност. Безработицата е голяма, младите хора напускат. За задоволяване потребностите на хората в село Каравелово има шест магазина и два ресторанта („Средна гора“ и „При реката“ с хотелска част), аптека, поща, кабелна телевизия и интернет.

Има сравнително добре развит транспорт до Сопот и Карлово, но с разбити пътища, особено в селото.

Водопроводната мрежа е много стара, с етернитови тръби, и отдавна се нуждае от промяна. Мръсна канализация имат живеещите до дола и реката.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Средна гора. Надморското равнище е от 300 до 450 м. Каравелово има детска градина, читалище и библиотека. Има чудни гори и дестинации за разходки и походи. Удобни за туризъм са маршрутите до вилна зона Копчов азмак, Марова сая, Севрията, бившия пионерски лагер Алтъ пърмак, хижа „Фенера“, хижа „Средногорец“ и хижа „Чивира“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. Ненко Марков Маров

Роден е на 12 септември 1933 година в село Каравелово.

  • Проф. д-р Николай Лилов Божков – педагог. Роден е на 30 април 1938 година.
  • Доц. Иван Лилов Налбантов – актьор и писател
  • Иван Налбантов
  • Стефан Василев Комитов – скулптор
  • Итьо Итев – актьор
  • Димитър Баталов – икономист
  • Евгения и Матей Шаламанови – учители
  • Йосиф Стефанов Додов – учител в ОУ „Димитър Благоев“.
  • д-р Светозар Матев Шаламанов военен лекар – психиатър, невролог, ОТМС.Роден е на 10.07.1936 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се състои на 24 май.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.