Каравелово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.

Каравелово
Общи данни
Население 1 374 (ГРАО, 2015-03-15)*
Надм. височина 416 m
Пощ. код 4350
Тел. код 03130
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 36186
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Каравелово
Петко Петков
(независим)

Каравелово е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Каравелово се намира в Южен-централен регион на България.

Селото е сгушено в полите на Средна гора (тукашните хора наричат района Каравеловския Балкан)и в Стрямската розова долина. Къщите, които са около 1000, са построени върху северните скатове на Средна гора.

Селото има 1630 жители, а землището му е около 80 000 дка. Местоположението на селото е благоприятно за отглеждане на маслодайна роза,мента,лавандула и лозя.

Животновъдството е развито предимно в отглеждането на крави, кози и овце.


Климатът е умерен.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1934 год,, Горно Кюселери" носи името Каравелово[1] По-късно към него е присъединено и село Мали Богдан. Старото му име е Герлери. Двете села са били разделени от река Татлъ дере. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горно Кюселере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]


В района на Културния дом има паметни плочи на опълченеца Стоян Минчев - Комитата и на загиналите жители на с. Каравелово по време на войните. През октомври 2012 година е открита паметна плоча на основателите на читалището.


В селото има две църкви. Църквата "Света Богородица" е построена през 1864 година, а църквата "Свети Архангел" през 1870 година.След демократичните промени църквите са реставрирани и действащи. Църквата "Света Богородица" е обявена за Национален исторически паметник. Основната религия е православно-християнската. Преди 4-5 години заселници основават евангелистка църква и намират последователи.


През 1960 година е построен голям и красив културен дом,с просторна библиотека и салон с около 500 места(кмет по това време е Иван Ненов). Сградата е място за много културни мероприятия - празненства,кинопрожекции,младежки забави, концерти,гостуват много театрални състави от столицата и страната.


Читалище "Пробуда",което е основано през 1903 година,се превръща в притегателен център за младите хора. Обособява се етнографски музей. Създава се гъдуларски състав,който печели много отличия.Закупени са музикални инструменти и уредби за естраден оркестър,който редовно организира забави. В началото на 70-те години се създава кукерски състав "Белодрешковци".Местният театрален състав всяка година подготвя по една нова постановка,с която радва жителите на Каравелово и съседните села.Има школи по акордеон и цигулка,водени от квалифицирани преподаватели от Карлово и Пловдив.


Скулпторът проф.Ненко Маров,роден в село Каравелово, подарява постоянна експозиция от лични творби и на негови студенти, която по-късно е разграбена и унищожена.


След 1989 година по политически и финансови причини,а също така и лични дрязги, работата на читалищните дейци е саботирана и това води до разпад на богатата и разнообразна дейност.


В момента с добро име се ползва групата за стари градски песни към Пенсионерски клуб "Детелина",която въпреки трудностите функционира и е носителка на многобройни награди от регионални и национални конкурси. Добре се представя и групата за автентични и обработени песни, а също така и кукерския състав "Белодрешковци".


През 70-те години са построени спортна зала, стадион със седалки и плувен басейн. Стадионът е един от малкото селски стадиони с осветление. На него се провеждат футболни състезания, спартакиади и традиционния събор на 24 май.В момента спортните съоръжения са занемарени.


Понастоящем останалите млади хора прекарват свободното си време сред природата,организирани в рокерско движение на колела.


Училището в селото съществува от 1912 г. Заради недалновидна политика и липса на местни учителски кадри с решение на Общински съвет - Карлово, от 01 септември 2006 г. училището е закрито. Учениците пътуват до Сопот и Карлово, което е доста притеснително за по-малките и техните родители. Училищната сграда стои неизползваема и се руши.


Детската градина е построена през 1968 г. В момента ЦДГ "Детелина" функционира с една група. Базата е в много добро състояние, но децата постоянно намаляват.


От началото на 2004 г. започва работа нова здравна служба в селото. Понастоящем жителите на с. Каравелово ползват услугите на личен лекар и стоматолог.


В село Каравелово живеят българи. Има 10 цигански семейства,едно японско и две английски.


Населението на селото застарява,има голяма смъртност. Безработицата е голяма, младите хора напускат. За задоволяване потребностите на хората в село Каравелово има шест магазина и два ресторанта("Средна гора" и "При реката" с хотелска част), аптека, поща, кабелна телевизия и интернет.


Има сравнително добре развит транспорт до Сопот и Карлово, но с разбити пътища,особено в селото.


Водопроводната мрежа е много стара,с етернитови тръби,и отдавна се нуждае от промяна. Мръсна канализация имат живеещите до дола и реката.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Средна гора. Надморското равнище е от 300 до 450 м. Каравелово има детска градина, читалище и библиотека.Има чудни гори и дестинации за разходки и походи. Удобни за туризъм са маршрутите до вилна зона Копчов азмак, Марова сая, Севрията, бившия пионерски лагер Алтъ пърмак, хижа „Фенера“, хижа „Средногорец“ и хижа „Чивира“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

проф. Ненко Марков Маров -[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 септември 1933 година в село Каравелово. Завършва средното си образование в Техникума по механотехника в гр.Карлово.Учи скулптура в Художествената академия при проф.Марко Марков,а след неговото пенсиониране при проф.Иван Фунев.От 1966 год. е преподавател по скулптура във Великотърновския университет "Кирил и Методий". През годините изминава академичния път от асистент до професор и дълги години е несменяем ръководител на катедра "Скулптура и теоретични дисциплини".

Вече няколко поколения български скулптори с гордост заявяват, че са ученици на проф.Ненко Маров, а самият той сътворява и най-значимите си творби. Стилът на творбите му е монументално-декоративен, предпочитаните материали са бронз, дърво и камък, а любимите му теми са от историята на Втората българска държава и Възраждането. Носител е на множество награди,а негови скулптури са собственост на НХГ в София, на галерии в Търново, Габрово, Търговище, Смолян, Русе, Елена, Стражица, Нови пазар, Балчик и други. Голямата му мечта е да направи не мита Левски,а човека Левски-сложен,противоречив,силен с воля,слаб в безволие,огромен с човешкия товар,който е поел. Пише книги за Левски и историята на Карловския край. Женен,има две дъщери и един син. Живее и твори във Велико Търново.

проф. д-р Николай Лилов Божков - педагог[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1938 година. Остава отрано сирак, завършва средно образование.Работи и учи, като завършва Института за учители по практика в гр.София. Работи като учител в Пазарджик и Сопот. Няколко години е преподавател в Русе, пише учебници и учебни помагала по трудово обучение.През този период завършва педагогика в Софийския университет "Климент Охридски". След това работи като преподавател в Института за учители по трудово обучение и рисуване в гр.Станке Димитров ( дн.Дупница ) до 1975 година.

От есента на 1975 година е доцент в Югозападния университет "Неофит Рилски". Бил е декан на единствения трудово-политехнически факултет, зам.ректор на университета. Автор е на много трудове по педагогика, статии, книги. В настоящия момент е ректор на Колежа по туризъм в гр. Благоевград. Женен,има четири дъщери и един син. Живее в Благоевград.

доц. Иван Лилов Налбантов - актьор и писател[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Василев Комитов - скулптор[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 2 април 1942 година. Отрано работи във ВМЗ - Сопот и завършва Вечерна гимназия. След това е приет за студент във Великотърновския университет "Кирил и Методий" със специалност "Скулптура" при доц.Ненко Маров. Нощно време работи в търновски завод, дава дежурства в студентския стол, за да се издържа, но проявява голяма упоритост и през 1975 година завършва.

Три години по-късно работи в София за Крум Дамянов. След завръщането си във Велико Търново е скулптор на свободна практика.

През 1979 година е изключен от групата на художниците във Велико Търново поради политически разногласия. Проявява честност и непримирим дух, не понася "партийните" творци. Въпреки това до 1989 година участва във всички регионални и национални изложби.

Участва в срещата на дисидентите пред градинката на "Кристал" в София, проявява активност в демократичните промени, по-късно се разочарова и се отдава на творческа дейност.

Във Велико Търново са откупени няколко негови работи: "Пиета" - шамот, "Портрет на лечителя" - шамот, "Портрет на Леваневски" - мрамор, "Портрет на Радой Ралин"- шамот.

От 1980 година започва да търси нов пластичен изказ на вечната тема за"доброто и злото". В резултат на това се раждат поредица от творби.

Участва в много изложби в София, Велико Търново,Варна и други. Става известен с това,че сам си построява къща под хълма "Царевец".

Женен е за Зоя Комитова - депутат в седмото Велико народно събрание. Има три дъщери.

В момента е преподавател по скулптура във Великотърновския университет "СВ.св.Кирил и Методий". Живее във Велико Търново.

Итьо Итев - актьор[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Иванов Баталов - икономист[редактиране | редактиране на кода]

Евгения и Матей Шаламанови - дългогодишни учители.[редактиране | редактиране на кода]

Матей Шаламанов - начален учител,роден и починал в село Каравелово.Възпитал и научил на четмо и писмо стотици ученици в селото.Учителствал и в град Пловдив.

Евгения Шаламанова - учителка по български език и литература, родена в град Пловдив.Прекрасен литератор,учителка от възрожденски тип.

Двамата написват единствената и достоверна история на село Каравелово.

Йосиф Стефанов Додов - дългогодишен учител в ОУ"Димитър Благоев".[редактиране | редактиране на кода]

Роден и починал в село Каравелово.Рядко ерудиран и строг преподавател.Преподавал на стотици ученици,продължилите в Руската гимназия в Пловдив са се отличавали със солидна подготовка по руски език. Автор на стихосбирка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се състои на 24 май.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.