Каравелово (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелово.

Каравелово
Kiril and Metodi church Karavelovo.jpg
Общи данни
Население 344 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,83 km²
Надм. височина 176 m
Пощ. код 8647
Тел. код 04775
МПС код У
ЕКАТТЕ 36200
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)

Каравелово е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на полегат склон с южно изложение на 176 метра над морското равнище и на 2 km от речното корито на Тунджа.До него е стига по пътя Ямбол – Елхово, след отбивка на 22-рия км от гр. Ямбол. През селото минава удобен пряк път за морето. За по-малко от час (90 km) сте в Бургас по добре поддържан път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото се споменава за първи път през 1485 г. в турски данъчни регистри като Бекир Беглу и Ибрахим бей. По-късно старото име на селището е „Бейкьой“ по името на местния турски бей преди Освобождението. Това име то носи до 1934 г., когато е преименувано на Каравелово на името на Петко Каравелов, а също така и на монетите, наречени каравелки, които са били сечени по това време. Тези земи са населени още през античността. При направени археологически разкопки през 70-те и 80-те години на 20 век в региона на селото са открити керамични съдове, монети, каменни пластики и култови съоръжения, които носят белезите на тракийската култура. Липсата на средства прекъсва изследователската дейност.

Кмет Пенка Костадинова.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва православно християнство.отворена за църковна служба църквата „Св.св.Кирил и Методий“, която дълги години пустее и се руши.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Долината на река Тунджа, която е на 2 km от селото в западна посока е покрита с лонгозни гори. Пролетните заблатявания на част от селските имоти са често явление. Тук се среща блатното кокиче, рядък и защитен растителен вид с доказани лечебни качества.

Покрай южния край на селото минава безименна река, приток на р.Тунджа, богата на риба. На хълма северно от селото, на склон с южно изложение са селските лозови масиви. Тук всяко домакинство има лозе. От местните винени сортове се произвеждат вино и ракия в признати вкусови качества. Гроздоберът преминава ритуално с много смях и веселие по стар тракийски обичай. Ритуално е и „мачкането“ на гроздето и варенето на ракията на селския казан.

Регионът е богат на разнообразен дивеч. Местната ловна дружинка е многобройна и с традиции. Много ловци от Ямбол предпочитат да ловуват тук. Най-често се отстрелват яребици, пъдпъдъци, кеклик, диви патици, фазани, зайци.

Паркът в селото е добре подържан и красиво залесен с декоративни храсти и дървета.

Читалището „Никола Йонков Вапцаров“ е построено през 1974 г. и разполога с 7 059 тома художествена, детска, научна и друга литература. В него има киносалон, в който са се прожектирали филми и са се играли театри.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селският събор се провежда всяка пролет на 24 май и събира много гости от региона и страната. Народни оркестри и певци веселят гостите до късно в нощта срещу 24 май. Вият се кръшни хора, срещат се роднини и стари приятели, които не са се виждали от години. А в следобеда на празничния ден „мазните“ борби с международно участие събират екзалтирана публика, вече убедена във вкусовите качества на местните винопроизводители.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]