Направо към съдържанието

Карадере Воденско

Вижте пояснителната страница за други значения на Кара дере.

Кара дере Воденско
Μαυρόλακκος Βοδενών
Гърция
40.8965° с. ш. 22.1164° и. д.
Кара дере Воденско
Централна Македония
40.8965° с. ш. 22.1164° и. д.
Кара дере Воденско
Воденско
40.8965° с. ш. 22.1164° и. д.
Кара дере Воденско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен

Кара дере Воденско (на гръцки: Μαυρόλακκος Βοδενών, Мавролакос Воденон, до 1925 година Καρά Δερέ Βοδενών, Кара дере Воденон[1][2]) е обезлюдено село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), в административна област Централна Македония.

Кара дере е било разположено в южната част на котловината Мъглен (Моглена), източно от Драгоманци, на левия бряг на Мъгленица, срещу едноименното Карадере Ениджевардарско на десния.[1]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кара дере е българо-мохамеданско селище с мъжко население 148 души и 35 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кара Дере живеят 80 българи християни и 165 турци.[4] Според Тодор Симовски данните са за двете села под име Карадере на двата бряга на Мъгленица.[1]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води и двете села българомохамедански, което според Симовски е погрешно.[1]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Воденска Карадере има 30 къщи турци.[5]

В 1925 година е преименувано на Мавролакос.[1] След Гръцко-турската война, мюсюлманското население на Карадере е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 9 бежански семейства и 32 души.[6] Според други данни в 1928 година селото има 35 жители бежанци.[1]

Селото е обезлюдено в 1935 година.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 190[1] 129[1] 35[1]
  1. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 90. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Райчевски, Стоян. Географски предели – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012