Карадере Ениджевардарско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кара дере.

Кара дере Ениджевардарско
Μαυρόλακκος Γενιτσών
Гърция
40.9026° с. ш. 22.1232° и. д.
Кара дере Ениджевардарско
Централна Македония
40.9026° с. ш. 22.1232° и. д.
Кара дере Ениджевардарско
Воденско
40.9026° с. ш. 22.1232° и. д.
Кара дере Ениджевардарско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен

Карадере Ениджевардарско или Пазарско (на гръцки: Μαυρόλακκος Γενιτσών, Мавролакос Йеницон, до 1925 година Καρά Δερέ Γενιτσών, Кара дере Йеницон[1][2]) е обезлюдено село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кара дере е било разположено в южната част на котловината Мъглен (Моглена), източно от Драгоманци и южно от Слатина и Рудино, на десния бряг на Мъгленица, срещу едноименното Карадере Воденско на левия.[3][1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кара Дере живеят 80 българи християни и 165 турци.[4] Според Тодор Симовски данните са за двете села под име Карадере на двата бряга на Мъгленица.[3][1]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води и двете села българомохамедански, което според Симовски е погрешно и според него населението е от турци юруци.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пазарска Карадере има 30 къщи турци.[5]

В 1925 година е преименувано на Мавролакос.[3] След Гръцко-турската война, мюсюлманското население на Карадере е изселено в Турция и селото е напуснато.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 184[1] 139[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 91. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 90. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)