Карадере (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Карадере.

Карадере
Karadere
— село —
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина561 m
Население161 души (2000)
Пощенски код39000
Телефонен код0288

Карадере или Кара дере (на турски: Karadere) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Карадере е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карадере (Caradéré) е село със 130 домакинства и 540 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 90 български екзархийски семейства.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Карадере силно пострадва. Всичките 90 къщи са изгорени, а населението е избягало.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Карадере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Карадере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карадере
  • Анастас Петков Михайлов (1881 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Васил Жеков Атанасов (? – 1916), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
  • Груди Щ. Грудев (Анастасов, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 25 юни 1913 година[6]
  • Грудю Стирянов (Грую, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
  • Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[8]
  • Иван Николов (1870 - след 1943), български революционер, член на ВМОРО от 1901 година, член на революционния комитет в Карадере от 1902, войвода на смъртната дружина в Карадере през Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Илия Стоев (1877 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Илия Стойков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[10]
  • Михаил Стоянов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 2
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 187. Може би идентичен с Грудю Стирянов.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 657.
  11. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.