Караджа паша джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Караджа паша джамия
Karaca Paşa camii
Map of Gotse Delchev.png
41.5756° с. ш. 23.7214° и. д.
Караджа паша джамия
Местоположение в Гоце Делчев
Вид на храма джамия
Страна България България
Населено място Гоце Делчев
Вероизповедание сунитски ислям
Време на изграждане XV век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние руини

Караджа паша джамия (на турски: Karaca Paşa camii) е бивш мюсюлмански молитвен дом със статут на паметник на културата в град Гоце Делчев, област Благоевград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 година, когато са превзети Драма и Сяр[1].

Градът е въведен в османския кадастър първоначално някъде след окончателното завземане на Солун от Османската империя през 1430 г. Под името Неврокоп градът е споменат в следващия опис в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1444 година, където е описан като голямо християнско село – център на зиамет, наброяващо 131 домакинства, 12 неженени и 24 вдовици[2], както и 2 войнуци с 4 ямаци. Така Неврокоп е най-голямото селище в региона.

След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на 1 век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1464 – 1465 г. отбелязват 208 християнски домакинства, 50 неженени и 19 вдовици, както и 12 мюсюлмански домакинства[3]. Освен това в Неврокоп са регистрирани и 11 войнуци. В регистрацията от 1478 – 1479 година от Неврокоп са вписани 393 християнски домакинства, 31 вдовици, както и 42 мюсюлмански домакинства.

През 1480-1490-те години в Неврокоп са открити джамия с голям купол и мюсюлманско училище от Мехмед бей, син на Караджа паша. Тази джамия е единственият османски архитектурен паметник в града, оцелял до днес.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Основната сграда на джамията е шестоъгълна. Сред шестте страни се извисява куполът, а от дясната страна – и минарето на джамията. През XV век броят на мюсюлманските семейства нараства, което довежда и до разцвет на култовото строителство. Най-добрите техники и традиции в строителството са намерили приложение при издигане на сградата. Джамията е претърпяла 3 преустройства, последното е през XVII век, което дава и окончателния облик на интериора[4].

Проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Проучването на Старата джамия в града по своя характер и резултати е достижение за българската наука. То се провежда в периода 1998 – 2000 г. благодарение на финансовата помощ на Фондация „Макс ван Бершем“, Швейцария. Тя приема положително идеята на екипа от археолози, под ръководството на н.с. Бони Петрунова, след проучването на сградата тя да бъде експонирана и адаптирана като музей на османските изкуства в [България.

При строежа на джамията са използвани много елементи от разрушения от турците християнски комплекс около ранно християнската базилика "Св. Никола", открита от археолозите в основите на джамията. През османското робство базиликата е разрушена, а върху нея е изградена джамията на Мехмед бей.

Най-интересната находка от първата година на проучването е некрополът около сградата. Може би най-доброто постижение на археолозите беше заснемането на вътрешната украса на Караджа паша джамия. Последната стенописна украса вероятно е правена през XVII век.

След частично укрепване на купола, стана възможно да се проучи и вътрешното пространство. Подът се оказа покрит с правоъгълни глинени плочи. Откритите материали са от периода след XV век. След изложените дотук резултати от археологическите разкопки може да се каже категорично, че джамията е построена през XV век[5].

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

В днешни дни джамията е недействаща и полуразрушена. Обявена е за паметник на културата и това не позволява да се извършват ремонтни дейности по нея без писмено разрешение от културното министерство. Последното голямо срутване на сградата е от 4 януари 2011 г., рано сутрин около 7:00 часа, когато се срутва куполът на джамията. Районът е заграден, а влизането в обекта, поради съображения за сигурност, строго забранено[6] Собственик на обекта е районно мюфтийство гр. Гоце Делчев.[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kiel, Machiel. The encyclopaedia of Islam VIII. Leiden, Brill, 1995. ISBN 900-4098-34-8. OCLC 312245667. с. 9
  2. Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част II – Приложения. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 5
  3. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 127 – 129
  4. http://slasher.atspace.org/dj.html
  5. http://slasher.atspace.org/dj.html
  6. http://news.ibox.bg/news/id_1534097832
  7. http://goceinfo.com/15885

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония