Караиделски район
Караиделски район Караидельский район | |
Страна | Русия |
---|---|
Площ | 3786 km² |
Население | 25 533 души[1] (2017 г.) 6,74 души/km² |
Официален сайт | karaidel.bashkortostan.ru |
Караиделски район в Общомедия |
Караиделски район (на руски: Караиде́льский райо́н на башкирски: Ҡариҙел районы) е административно-териториална единица (район) на Република Башкортостан на Руската федерация, както и едноименен общински район в рамките на административната единица.
Административен център е село Караидел.
География
[редактиране | редактиране на кода]Районът се намира в северната част на Башкортостан. Площта му е 3664 km² и заема част от Уфимското плато. През Караиделски район тече река Уфа с притоците си Юрюзан, Кирзя, Байки и Урюш. Почвите са оподзолени, светлосиви и сиви горски, на запад – оподзолени черноземни. Районът е богат на гори от ела, смърч, бор, бреза и дъб. Има находища на нефт, глина, пясък.
История
[редактиране | редактиране на кода]Районът възниква на 20 февруари 1932 г., когато са премахнати Аскински и Байкински райони; през 1956 г. е разширен с територията на Байкибашевски район. В миналото територията на района е принадлежала на наследствените земи на башкирите от племената унлар, танип, балики и елдяк.
На 31 август 1956 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР село Караидел е определено за център на Байкибашевски район и той е преименуван на Караиделски.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]====
|
Национален състав ====
Според преброяването на населението през 2010 г. населението на района включва: башкири – 47%, татари – 26,9%, руснаци – 19,8%, марийци – 5,4%, хора от други националности – 0,9%.[3]
Според резултатите от преброяването на населението през 2020 г. в района живеят представители на следните националности (за националности под 0,1 % и други, вижте бележката под линия към реда „Други“):[4]
Националност | Брой хора | Процент |
---|---|---|
башкири | 11 990 | 49,49 % |
татари | 5719 | 23,61 % |
руснаци | 5049 | 20,84 % |
марийци | 1165 | 4,81 % |
арменци | 78 | 0,32 % |
украинци | 30 | 0,12 % |
узбеки | 30 | 0,12 % |
други[5] | 164 | 0,69 % |
Общо | 24 225 | 100,00 % |
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Караиделски район, като административно-териториална единица на Башкортостан, включва 17 селски съвета.[6][7][8]
Едноименният общински район в рамките на местното самоуправление включва 17 общини със статут на селско селище.[9][10][11]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В района има 65 средни училища, включително 23 средни училища, музикално училище и професионална гимназия, 38 обществени библиотеки, 63 клуба, 1 централна районна и 7 селски районни болници. Издава се областен вестник „Караидел”.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Районът е горски и земеделски. Земеделските земи заемат 119,7 хил. ха (35,6% от територията на областта), в това число обработваема земя – 76,2 хил. ха, пасища – 23,5 хил. ха, сенокоси – 19,8 хил. ха. Основни отрасли: зърнопроизводство, картофовъдство, млечно и месодайно говедовъдство, свиневъдство.
Територията на областта се пресича от шосето Бирск – Месягутово – Сатка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.gks.ru // Архивиран от оригинала на 31 юли 2017 г. Посетен на 31 юли 2017 г.
- ↑ Указ Президиума ВС РСФСР от 31.08.1956 «Об установлении районного центра Байкибашевского района и переименовании Байкибашевского района Башкирской АССР» (Протокол № 22, ст. 2) // Посетен на 2013-06-02.
- ↑ Итоги Всероссийской переписи населения по Республике Башкортостан (pdf) // Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Республике Башкортостан. Посетен на 2013-03-05.[неработеща препратка]
- ↑ Итоги Всероссийской переписи населения 2020 года. Том 5. Национальный состав и владение языками. 1. Национальный состав по муниципальным образованиям РБ // Посетен на 2023-12-16.
- ↑ азербайджанци (11), белоруси (2), унгарци (1), гагаузи (1), грузинци (6), казахи (6), коми-пермяци (2), молдовци (3), мордва (2), немци (1), поляци (1), таджики (6), туркмени (1), удмурти (12), чеченци (5), чуваши (18), посочили друга националност (15), без националност (4), непосочили националност (67)
- ↑ Закон Республики Башкортостан от 20.04.2005 № 178-з (ред. от 01.06.2015) «Об административно-территориальном устройстве Республики Башкортостан» // Посетен на 2018-11-06.
- ↑ Постановление Правительства Республики Башкортостан от 29.12.2006 № 391 (ред. от 09.02.2015) «Об утверждении реестра административно-территориальных единиц и населённых пунктов Республики Башкортостан» // Посетен на 2018-11-06.
- ↑ Административно-территориальное устройство Республики Башкортостан на 1 января 2017 года : Справочник Архив на оригинала от 2020-10-28 в Wayback Machine. / Правительство Республики Башкортостан. — Уфа: ГУП РБ БИ «Китап» им. Зайнаб Биишевой, 2017. — 472 с. — ISBN 978-5-295-06668-9.
- ↑ Закон Республики Башкортостан от 17 декабря 2004 года N 126-з «О границах, статусе и административных центрах муниципальных образований в Республике Башкортостан» // Посетен на 2018-11-06.
- ↑ Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Республике Башкортостан // Архивиран от оригинала на 2008-11-19. Посетен на 2018-11-06.
- ↑ Закон Республики Башкортостан «Об изменениях в административно-территориальном устройстве Республики Башкортостан в связи с объединением отдельных сельсоветов и передачей населённых пунктов» (Принят Государственным Собранием — Курултаем Республики Башкортостан 18 ноября 2008 года) // Посетен на 2009-07-31.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Караидельский район“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |