Направо към съдържанието

Каракал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каракал
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Каракали (Caracal)
вид:Каракал (C. caracal)
Научно наименование
(Schreber, 1776)
Разпространение
Синоними
Каракал в Общомедия
[ редактиране ]

Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Коткови подобен на риса, но малко по-дребен от него. Класифициран е като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите в групата си. Въпреки че традиционното му име е персийски рис, египетски рис и африкански рис, той вече не се счита за рис, а по-скоро като близък до африканската златна котка и сервала.

Животното обитава степни и пустинни местности (савани, обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Разпространено е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров). Вписан е в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като незастрашен вид.[2] Поддава се на опитомяване и в някои области на Иран се ловува с опитомени каракали, за което такива са ползвани (за лов на птици, газели, зайци, лисици) още в Древността от перси и индуси, а по-късно - и от араби.

В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължината на тялото е от 60 до 105 cm, а опашката е почти 1-3 от тялото – от 23 до 35 cm. Височината при холката е от 43 до 51 cm. Теглото на мъжките е 13 – 20 kg, а на женските около 11 kg. Липсва полов диморфизъм, освен в това, че женските са значително по-дребни на ръст.

Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици, скачайки до 3 метра на височина. Освен това е и отличен катерач. Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко - малки антилопи и други. Във връзка с полупустинния начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу, за да го предпазват от горещината на пясъка и от потъване в него. Козината е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета на края (каракал на турски, karakulak, означава черноух).

Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2 – 4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.

  1. ↑ Caracal caracal (Schreber, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ Caracal caracal (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.