Каракулска овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каракулска овца на шестия национален събор на овцевъдети в България. Овцата е от румънско стопанство гост на събора.
Каракулско агънце на 8 дни

Каракулска овца е порода овце от Централна Азия с предназначение добив на астраган и мляко. Наименувана е на град Каракул в Узбекистан.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата, освен в Узбекистан и цяла Средна Азия, е била разпространена в стопанства в други части на бившите Руска империя и СССР – в европейската част на Русия[2] Украйна[3]) и Молдова.

Днес се отглежда в Калмикия и Астраханска област[4] на Русия, Иран, Афганистан, Намибия и ЮАР. Числеността на поголовието ѝ достига около 31 милиона овце[5]. Развъждането на породата в Узбекистан се извършва от компанията „Узбек коракули“[6].

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Каракулската порода е древна. Според археологически данни е позната още от 1400 г. пр.н.е.[1] Смята се, че селекцията ѝ е протекла от древността от народите на Средна Азия по пътя на умел отбор и подбор, който създава добре приспособена порода овце в суровите полупустинни условия[2]. Овцевъдството с цел добив на астраганови кожи датира от преди 800 г. пр.н.е.[7]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Каракулската овца спада към тлъстоопашатите овце. Този тип породи образуват по-голямо количество резервни мазнини в основата на опашката. Отглеждат в тропични и субтропични условия както и в райони с много ниски температури. Резервните мазнини, които трупа в основата на опашката са източник на енергия и вода за животните.

Породата е ценна с това, че агнетата, родени максимум до 3-ия ден, са ценен източник на астраганови кожи. Породата е с най-ценните качества за добив на подобен род кожи[8]. Ценният астраган се добива от абортирани фетуси или родени агнета до третия ден от техния живот.

Каракулските овце имат черна глава с увиснали уши, дълбоко туловище и опашка с отложени мазнини (курдюк) която достига до областта на скакателните стави[5]. Различават се породи със силно, гребо или нежно телосложение[9].

Овните са рогати, а женските овце са безроги. Овцете-майки са с тегло от 45-50 kg, а кочовете от 55 до 85-90 kg. Цветът при агнетата варира през сив, кафяв, светлосив, а основният е черен (85%). С възрастта черния цвят изсветлява, като по главата и краката остава без изменение. Кожата на новородените агнета в основата си, се състои от бобовидни къдрици, създаващи красиви рисунки. С растежа на косъма къдриците се разрушават и образуват вълна от грубия тип. Настригът на вълна при овцете варира в границите на 2,2-3,8 kg. Месото и мазнините имат приятен вкус[2].

Вълната е груба и се използва в килимарството и производството на груби тъкани[10].

Плодовитостта е ниска – 110 – 115%, млечността също – 80 литра за година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Karakul // Breeds of Livestock. Oklahoma State University, Dept. of Animal Science. Посетен на 2009-04-17.
  2. а б в Большая Советская энциклопедия. Гл. ред. Б. А. Введенский, 2-е изд. Т. 20. Кандидат – Кинескоп. 1953. 644 стр., илл.; 55 л. илл. и карт.
  3. Разведение каракульской породы овец. Каракульская овца
  4. Астраханские животноводы завоевали на всероссийской выставке 28 медалей
  5. а б Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 14. Киреев — Конго. — М.: Большая Российская энциклопедия, 2009. — 751 с.: ил.: карт.
  6. Новые возможности каракулеводства
  7. Детская энциклопедия, том 6, стр. 250 // Архивиран от оригинала на 2017-03-14. Посетен на 2017-05-16.
  8. Грубошерстные овцы. Смушковые породы овец // Архивиран от оригинала на 2010-06-16. Посетен на 2017-05-16.
  9. Каракульская порода овец, архив на оригинала от 26 април 2010, https://web.archive.org/web/20100426061439/http://www.animalbreeding.ru/articles/113.html, посетен на 16 май 2017 
  10. Большая Советская энциклопедия. Гл. ред. А. М. Прохоров, 3-е изд. Т. 11. Италия – Кваркуш. 1973. 608 стр., илл.; 39 л. илл. и карт. 1 карта-вкл.