Каракулска овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каракулска овца на шестия национален събор на овцевъдети в България. Овцата е от румънско стопанство гост на събора.
Каракулско агънце на 8 дни

Каракулска овца е бивша съвтска порода овце от Централна Азия с предназначение добив на астраган и мляко.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е била разпространена в стопанства в европейската част на Русия[1] както и в Украйна[2]) и Молдова и републиките от Централна Азия и най-вече Узбекистан. Днес се отглежда в Калмикия и Астраханска област[3] на Русия, Иран, Афганистан, Намибия и ЮАР. Числеността на поголовието и достига около 31 милиона овце[4]. В Узбекистан развъждането на породата се извършва от компанията „Узбек коракули“[5].

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Каракулската порода е древна. Смята се, че селекцията и е протекла от древността от народите на Централна Азия по пътя на умел отбор и подбор, който създава добре приспособена порода овце в суровите полупустинни условия[1]. Овцевъдството с цел добив на астраганови кожи датира от преди 800 г. пр. н. е.[6]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Каракулската овца спада към тлъстоопашатите овце. Този тип породи образуват по-голямо количество резервни мазнини в основата на опашката. Отглеждат в тропични и субтропични условия както и в райони с много ниски температури. Резервните мазнини, които трупа в основата на опашката са източник на енергия и вода за животните.

Породата е ценна с това, че агнетата родени максимум до трети ден са ценен източник на астраганови кожи. Породата е с най-ценните качества за добив на подобен род кожи[7]. Ценният астраган се добива от абортирани фетуси или родени агнета до третия ден от техния живот.

Каракулските овце имат черна глава с увиснали уши, дълбоко туловище и опашка с отложени мазнини (курдюк) която достига до областта на скакателните стави[4]. Различават се породи със силно, гребо или нежно телосложение[8].

Овните са рогати, а женските овце са безроги. Овцете-майки са с тегло от 45-50 kg, а кочовете от 55 до 85-90 kg. Цветът при агнетата варира през сив, кафяв, светлосив, а основният е черен (85%). С възрастта черния цвят изсветлява, като по главата и краката остава без изменение. Кожата на новородените агнета в основата си, се състои от бобовидни къдрици, създаващи красиви рисунки. С растежа на косъма къдриците се разрушават и образуват вълна от грубия тип. Настригът на вълна при овцете варира в границите на 2,2-3,8 kg. Месото и мазнините имат приятен вкус[1].

Вълната е груба и се използва в килимарството и производството на груби тъкани[9].

Плодовитостта е ниска - 110 - 115%, млечността също - 80 литра за година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Большая Советская энциклопедия. Гл. ред. Б. А. Введенский, 2-е изд. Т. 20. Кандидат — Кинескоп. 1953. 644 стр., илл.; 55 л. илл. и карт.
  2. Разведение каракульской породы овец. Каракульская овца
  3. Астраханские животноводы завоевали на всероссийской выставке 28 медалей
  4. а б Большая Российская энциклопедия: В 30 т. / Председатель науч.-ред. совета Ю. С. Осипов. Отв. ред С. Л. Кравец. Т. 14. Киреев — Конго. — М.: Большая Российская энциклопедия, 2009. — 751 с.: ил.: карт.
  5. Новые возможности каракулеводства
  6. Детская энциклопедия, том 6, стр 250
  7. Грубошерстные овцы. Смушковые породы овец
  8. Каракульская порода овец
  9. Большая Советская энциклопедия. Гл. ред. А. М. Прохоров, 3-е изд. Т. 11. Италия — Кваркуш. 1973. 608 стр., илл.; 39 л. илл. и карт. 1 карта-вкл.