Каранвърбовски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каранвърбовски манастир
„Света Марина“
Манастира "Света Марина".JPG
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Каран Върбовка
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Русенска
Съвременен статут действащ

Каранвърбовският манастир „Света Марина“ е действащ манастир на Българската православна църква, част от Русенска епархия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в една красива и живописна местност на 3 километра югозападно от село Каран Върбовка, Русенско, България. Той се намира на около 50 километра югозападно от Русе, на около 20 километра североизточно от град Бяла. Наоколо се намират селата: Кацелово, Острица, Широково, Чилнов, Бъзовец и Горско Абланово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, печатана в Цариград през 1843, се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са построени Етрополския манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“. Историята на манисттира се разделя на три периода: Първи период – Пъврият манастир (стара история) е от основаването на манастира през Второто българско царство до падането на България под османска власт, когато е бил изгорен. Втори период – Вторият манастир (средна история) обхваща времето от откриването на Аязмото – към края на XVIII век до първата половина на XIX век, когато е бил построен вторият манастир, в двора, където е сегашният манастир. Периодът приключва с второто му пълно унищожение (вероятно изгорен) по време на възстанията в края на владичеството. Трети период – Сегашният манастир (нова истори), е посветен на построяването на манастира след Освобождението – до наши дни.

Според легендата след опожаряването на манастира мястото попада в земите на турците по тези места. Сляпото дете на един турчин се измива с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и проглежда. За благодарност бащата подарява земята на християните.

Новата църква е построена през 1890 г. Храмов празник е 17 юли. Предаването на манастира на Доростолската и Червенската митрополия става през 1911 или 1912 г. През 1940 г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, маза и баня.

Доростолският и Червенски епархийски съвет в заседанието си на 02.11.1965 г. решават с протокол №12 манастирът да има статут на девически и да носи името на Св. Великомъченица Марина. Решението е одобрено от Светия синод с протокол №1/02.1966 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България