Караново (област Бургас)
За другото българско село вижте Караново (Област Сливен).
| Караново | |
 | |
  Караново  Караново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 474 души[1] (31 декември 2024 г.) 16,3 души/km² |
| Землище | 29,019 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 8532 |
| Тел. код | 05538 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 36381 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Николай Радков Ненков (ГЕРБ) |
| Караново в Общомедия | |
Кара̀ново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Караново се намира на 10 km югозападно от общинския център град Айтос, на 27 km източно от град Карнобат и на 35 km от областния център Бургас. Разположено е в източното подножие на възвишението Хисар.
Климатът е преходноконтинентален с морско климатично влияние. Почвите в землището са предимно смолници и ранкери.[2]
През Караново минава третокласният републикански път III-539, който на североизток води до Айтос, а на юг покрай село Винарско и през село Вратица – към село Трояново и по-нататък до град Средец. Надморската височина в центъра на Караново при църквата е около 204 m, нараства към северозападния му край до около 240 m, а към югоизточния намалява до около 180 m.
В землището на село Караново към януари 2020 г. има регистрирани 4 малки язовира (микроязовира).[3]
Населението на село Караново[4], наброявало 1169 души към 1934 г., 1175 – към 1946 г., 996 – към 1992 г., намалява поради миграция до 474 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 409 лица, за 325 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „ромска“, за 29 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[5]
Поминъкът на населението се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологически разкопки, проведени през 70-те и 80-те години на ХХ век, разкриват четири строителни периода на античното селище, съществувало крой днешното село Караново. Първият е от началото на I до средата на III век, вторият – от втората половина на на III век до края на третата четвърт на IV век, третият – от края на IV или самото начало на V век до края на първата му половина и четвъртият – от началото на VI век до края му или до началото на VII век. Между отделните периоди има прекъсвания в живота на селището. Преди четвъртия период прекъсването е близо 50 години. Смята се, че към края на VI век или в началото на VII век селището става жертва на славянски нашествия. Към IX - X век възниква средновековно българско селище, което просъществува до началото на XIV век.[6]
През землището на Караново е преминавал древният път „Джеде" за Бургас, Несебър и Цариград.
Споменава се в османотурски документи от 16 век с името Азаблу, от 1676 г. – като Азаблъ.[2]
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Азаплии. Преименувано е на Караново през 1934 г.[7][2][8]
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Азаплии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В селото е имало килийно училище, начално училище от 1875 г., впоследствие основно училище с интернат[10][11] През 2007 г. основното училище „Д-р Петър Берон“ в Караново е закрито. Документацията му се съхранява в основно училище „Христо Ботев“, село Пирне.[12]
В периода 1941 – 1947 г. в Караново е имало Допълнително земеделско училище (ДЗУ).[13]
От периода 1945 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско[14], а за периода 1959 – 1996 г. – документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско. В списъка на фондове от масив „C“ на архива за ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново (фонд 842, Промени в наименованието на фондообразувателя) са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които ОТКЗС преминава:
- ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско (1959 – 1971);
- Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Айтос, клоново стопанство – с. Караново, Бургаско (1971 – 1973);
- АПК – Айтос, производствен участък – с. Караново, Бургаско (1979 – 1985);
- АПК – Айтос, смесена бригада – с. Караново, Бургаско (1985 – 1989);
- Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Караново, Бургаско (1989 – 1992);
- Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1992) и последно
- Ликвидационен съвет на Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1995).
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
Село Караново към 2020 г. е център на кметство Караново.[15][16]
В селото към 2020 г. има:
- действащо читалище „Петър Житаров – 1928 г.“ (основано през 1928 г. под името „Светлина“[2]);[17]
- действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети архангел Михаил“ (осветена 1892 – 1893 г.;[2]);[18]
- пощенска станция.[19]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
В двора на детската градина има паметник, посветен на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. с надпис: „В памет на загиналите в Отечествената война от село Караново“; „В памет на загиналите антифашисти от с. Караново“, както и списък на загиналите.[20]
На стената на кметството има паметна плоча от черен мрамор, посветена на загиналите в Балканската и Първата световна войни. На плочата е изобразен кръст за храброст и надпис: „Загинали за родината от с. Караново ок. Айтоска“; „Слава на героитҌ“. Има списък на загиналите.[20]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Житаров (1876 – 1938), бивш кмет на Бургас; роден в Караново.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Всяка година има панаир.
- Организира се селски събор на празника на селото – 21 ноември.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на ОУ „Д-р Петър Берон“ не функционира от 2006 г. През 2016 година в сградата бушува пожар. Огънят е потушен от три противопожарни автомобила и 11 огнеборци. Вследствие на пожара изгаря покривната конструкция на учебното заведение на площ от около 300 кв.м.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2260, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл; Караново[неработеща препратка]
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., ...
- ↑ Борисов, Борис. Д. Старохристиянските базилики (IV -VI век) край село Караново, Бургаска област, Археология, год. ХХХ, кн. 3, 1988, с. 39, 45.
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 142.
- ↑ Справка за с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 138 и 836.
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3, стр. 342, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Д-р Петър Берон“, село Караново, Заповед № РД-14-159 от 12 юни 2007 г.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 281, Допълнително земеделско училище (ДЗУ) – с. Караново, Бургаско
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 510, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско
- ↑ Справка за събитията за кметство Караново, общ. Айтос
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Караново
- ↑ Детайлна информация за читалище „Петър Житаров – 1928 г.“, село Караново, община Айтос, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Караново, област Бургас
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8532 Караново // Архивиран от оригинала на 29 ноември 2019. Посетен на 1 април 2020.
- ↑ а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; Караново (към 2020 г.) // Архивиран от оригинала на 17 август 2022. Посетен на 5 април 2020.
| ||||||||