Караново (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Караново (Област Бургас))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Караново (Област Сливен).

Караново
Общи данни
Население 851 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,019 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 8532
Тел. код 05538
МПС код А
ЕКАТТЕ 36381
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Караново
Димчо Владимиров
(ПП ГЕРБ)

Кара̀ново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Караново се намира на около 7 km югозападно от общинския център град Айтос и 17 km източно от град Карнобат. Разположено е в източното подножие на възвишението Хисар.

Климатът е преходноконтинентален с морско климатично влияние. Почвите в землището са предимно смолници и ранкери[1].[2]

През Караново минава третокласният републикански път III-539, който на североизток води до Айтос, а на юг покрай село Винарско и през село Вратица – към село Трояново и по-нататък до град Средец. Надморската височина в центъра на Караново при църквата е около 204 m, нараства към северозападния му край до около 240 m, а към югоизточния намалява до около 180 m.

В землището на село Караново към януари 2020 г. има регистрирани 4 малки язовира (микроязовира).[3]

Населението на село Караново[4], наброявало 1175 души към 1946 г., поради миграция намалява до 404 (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

Поминъкът на населението се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

През землището на Караново е преминавал древният път „Джеде" за Бургас, Несебър и Цариград. Предполага се, че селото е съществувало още през първата половина на 9 век под името Караново (вероятно на името на хан Крум, наричан Каран). Споменава се в османотурски документи от 16 век с името Азаблу, от 1676 г. – като Азаблъ.[2]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Азаплии. Преименувано е на Караново през 1934 г.[5][2][6]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Азаплии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В селото е имало килийно училище, начално училище от 1875 г., впоследствие основно училище с интернат[8].[9] През 2007 г. основното училище „Д-р Петър Берон“ в Караново е закрито. Документацията му се съхранява в основно училище „Христо Ботев“, село Пирне.[10]

В периода 1941 – 1947 г. в Караново е имало Допълнително земеделско училище (ДЗУ).[11]

От периода 1945 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско[12], а за периода 1959 – 1996 г. – документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско. В списъка на фондове от масив „C“ на архива за ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново (фонд 842, Промени в наименованието на фондообразувателя) са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които ОТКЗС преминава:

  • ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско (1959 – 1971);
  • Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Айтос, клоново стопанство – с. Караново, Бургаско (1971 – 1973);
  • АПК – Айтос, производствен участък – с. Караново, Бургаско (1979 – 1985);
  • АПК – Айтос, смесена бригада – с. Караново, Бургаско (1985 – 1989);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Караново, Бургаско (1989 – 1992);
  • Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1995).

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Караново към 2020 г. е център на кметство Караново.[13][14]

В селото към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В двора на детската градина има паметник, посветен на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. с надпис: „В памет на загиналите в Отечествената война от село Караново“; „В памет на загиналите антифашисти от с. Караново“, както и списък на загиналите.[18]

На стената на кметството има паметна плоча от черен мрамор, посветена на загиналите в Балканската и Първата световна войни. На плочата е изобразен кръст за храброст и надпис: „Загинали за родината от с. Караново ок. Айтоска“; „Слава на героитҌ“. Има списък на загиналите.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година има панаир.
  • Организира се селски събор на празника на селото – 8 ноември.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 0,1 до 0,4 m, намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност.
  2. а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2260, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл; Караново
  4. Справка за населението на с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас
  5. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 142.
  6. Справка за с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 836.
  8. ibl.bas.bg
  9. Енциклопедия „България“, том 3, стр. 342, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  10. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Д-р Петър Берон“, село Караново, Заповед № РД-14-159 от 12 юни 2007 г.
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 281, Допълнително земеделско училище (ДЗУ) – с. Караново, Бургаско
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 510, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско
  13. Справка за събитията за кметство Караново, общ. Айтос
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Караново
  15. Детайлна информация за читалище „Петър Житаров – 1928 г.“, село Караново, община Айтос, област Бургас
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, Караново, област Бургас
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8532 Караново
  18. а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; Караново (към 2020 г.)