Караново (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Караново (Област Сливен))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Сливенско. За селото в Бургаско вижте Караново (Област Бургас).

Караново
Общи данни
Население 945 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,486 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 8934
Тел. код 04522
МПС код СН
ЕКАТТЕ 36395
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Караново
Деньо Денев
(БСП)
Караново в Общомедия

Караново е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Караново се намира в северната част на Тракийската равнина в непосредствена близост с южните склонове на Средна гора. Най-близките градове са Нова Загора (на около 10 km на изток) и Стара Загора (на около 25 km на запад). Село Караново е в община Нова Загора.

Населението му е смесено – българи и роми, като съставляват над 1/4 от жителите. Селото е с красива природа, заобиколено от лавандулови насаждения и лозя.

Покрайнините на Караново в близост до Могилата

История[редактиране | редактиране на кода]

Човекът се е заселил тук още през началото на новокаменната епоха, както свидетелстват находките от Карановската селищна могила – една от най-старите в Европа, разположена на площ от 24 дка.

Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора.

Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. 12,40-метровите култури наслоявания дават възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а който позволява да се периодизира културата на отделните пластове. По този начин е създадена Карановската хронологическа система, извоювала признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.

Могилата е разкопана само частично (около 1700 m²), но е намерено значително археологическо богатство. Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора.

Карановска култура[редактиране | редактиране на кода]

Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал. Караново е разделено на 7 културни хоризонта, съответно Караново I и II – ранен неолит, Караново III – среден неолит, Караново IV – късен неолит, Караново V – ранен халколит, Караново VI – късен халколит и Караново VII – ранна бронзова епоха. Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Откритите керамични съдове в момента са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известният археологически обект сред международните археологически среди. Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа. Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер.

В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912 – 1914 г. археолозите откриват монети от 3 – 4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа вследствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети, намерени на обекта, са от 46 г. сл. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна – Анхиало.

Освен монетите, към този период се отнасят и голям брой оброчни плочки на Тракийския конник, което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г. Тогава е открита и монументална сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30 – 6,80 m правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи.

Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите. Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се каменен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли. За нуждите на новата християнска вяра е построена малка трикорабна базилика, в която са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта.

През третия строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. Построена е и нова по-голяма базилика. Третото селище е разрушено от хуните.

Четвъртият строителен период е по времето на император Юстиниан I (527 – 565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Новата базилика е триапсидна, но строителството е некачествено. През втората половина на VI в. авари и славяни разрушават селището.

Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Караново се намира Карановската селищна могила – една от най-старите в Европа, разположена на площ от 24 дка.

Могилата се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена гора. На юг от нея се шири плодородното Новозагорско поле, което се слави със своя чернозем и голямо житно плодородие. Сега могилата е останала в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 km от най-близкия град Нова Загора.

Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, каквито в България има много, но като че ли техният брой е най-голям в Новозагорско. Карановската могила е една от най-големите в България. Тя е висока 13 m, дълга 250 m и широка 150 m. Могилата макар и да е разкопана само частично (около 1700 m²), ни е доверила голяма част от своето археологическо богатство, което е значително. 12,40-метровите култури наслоявания дадоха възможност да се изучи много добре стратиграфският профил на праисторическото селище, а той от своя страна позволи да се периодизира културата на отделните пластове. По този начин беше създадена Карановската хронологическа система, която си извоюва признание сред специалистите. Тя служи за еталон на културното развитие през неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България. Археологическият комплекс Източна могила е част от некропола на селищен обект до село Караново. Могилата има леко елипсовидна форма с диаметри 63 – 77 и е ориентирана по дългата си ос – север-юг. Най високата точка и е на 14 метра над околния терен. В могилата е открита (2008 г.) колесница, четириколка, разглобена и положена при характерния ритуал „погребение на колесници“, съпътстващ погребенията на аристократи от I-II в. сл. Хр.

Всички находки се намират в музеите в София и Нова Загора.

Сред костните останки от укрепеното селище с крепостна стена от 10 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 4 вида птици, 2 диви – малък креслив орел (Aquila pomarina) и гарван (Corvus corax), и 2 домашни – кокошка и гъска. По това време домашната кокошка е била най-отглежданото домашно животно.[2]

На 28 май се провежда съборът на селото.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (извадки от статия на в. „Отечествен фронт“, 1982 г.)
  2. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123 – 132.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]