Карахамза (вилает Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Карахамза.
| Карахамза Karahamza | |
| — село — | |
  Карахамза  Карахамза | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Население | 575 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
Карахамза (на турски: Karahamza, Kırklareli, Карахамза) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 25 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Карахамза е българско село в Хавсенска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Карахамза (Cara Hamza) има 110 домакинства и 96 и мюсюлмани и 526 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Карахамза живеят 90 български екзархийски семейства.[2]
Българското население на Карахамза се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 29 семейства (163 души) се заселват в Бургаска околия.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Карахамза
Димитър Хрисотв (1876 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 22.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.