Кара Ташо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденския войвода. За други значения вижте Кара Ташо (пояснение).

Кара Ташо
български революционер
Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев
Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев

Роден
Починал
Сборско, Османска империя
Кара Ташо в Общомедия

Атанас Караташов, наричан Брадата, Ташо Островски, Кара Ташо, Караташо,[1] е български революционер, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кара Ташо е роден през 1850 година във воденското село Острово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО през 1902 година и е войвода във Воденско[2], като негов секретар е Димитър Занешев[3]. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като воденски войвода, а също и в голямо сражение в местността Пожарски дол, възпято в песен:

Жално плаче, пак тъгува

воденский район!...
Гръм от малнихера се чува
из Пожарски стръмен дол.
Кара Ташо, стар войвода
в гъстия балкан
с отбор момци за свобода,
летат, бият мръсна сган[4].

След въстанието Кара Ташо действа като подвойвода на воденския войвода Лука Иванов. Устройва засада на гръцкия андартски капитан Епаминондас Гарнетас два дни след нападението му над воденското село Техово на 26 ноември 1904 година. При Саракиново и Долно Родиво двете чети се срещат, андартите са разбити и бягат в Поляни.[5]

През май 1905 година четата на Кара Ташо се прехвърля в съседната област Марихово и в село Ивени за наказание убива майката и сестрата на андарта Петър Сугарев[7]. Кара Ташо загива заедно с Лука Иванов на 25 (13[8]) август 1906 година при село Сборско в бой с гръцката андартска чета на Константинос Гарефис, който впоследствие също умира.[9][10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 50.
  2. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 37.
  3. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
  4. Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.64-65.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 203.
  6. Илюстрация Илинден, бр.107, стр.10-11.
  7. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 143-145.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 204.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 176-177.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
     Портал „Македония“         Портал „Македония