Кара таш
| Кара таш | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Кара таш Местоположение в България Област Благоевград | |
| Страна |  България |
| Област | Област Благоевград |
| Археология | |
| Вид | мегалитно светилище |
| Период | І хил. пр. Хр. |
| Епоха | желязна епоха |
Кара таш (в превод от турски „черният камък“) е мегалитното светилище, който се намира на източния склон на едноименния връх в Западните Родопи на територията на Община Гърмен.
Откритие[редактиране | редактиране на кода]
Мегалитното светилище „Кара таш“ е регистрирано през 2006 г. при теренните обхождания в рамките на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“ проведена между 2001 и 2007 г. Тя е организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, НАИМ при БАН – София и Регионален етнографски музей – Пловдив. В експедицията участват проф. Васил Марков, доц. Алексей Гоцев, Ангел Янков, Михаил Ваклинов, докторанти и студенти от Студентския научноизследователски клуб за древни култури при специалност „Културология“ в ЮЗУ – Благоевград, както и студенти от НБУ – София. В последния етап в проучванията се включват и археоастрономите д-р Алексей Стоев – Държавна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора и д-р Пенка Мъглова – Институт за изследване на слънцето и земята при БАН.[1]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Кара таш е едно от светилищата съсредоточени в западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, където са локализирани мегалитните светилища Кози камък, Али алан Кара кая и Селанов бук. Обектът е разположен на рид с ориентация север-юг. Скала с височина около 15 метра се извисява в края на рида, а няколко групи от по-малки скали заемат пространството източно и североизточно от нея. Достъпът до светилището се осъществява по пътека от северната страна. Според проф. Васил Марков топонимът Кара таш (черният камък) е свързан със символиката свързана с анатолийската Велика богиня майка – Кибела и култовите практики, следи от които са регистрирани на терена в обхвата на светилището.
Датиране[редактиране | редактиране на кода]
В подножието на скалата екипът на проф. Марков открива и регистрира керамични фрагменти от І хил. пр. Хр.
Според Марков древните траки обитавали района са ползвали активно в своите култови практики светилищата в района на р. Вищерица. Той разглежда обектите като свети места носещи „следи“ от двуборческия мит, разиграл се между ураничния бог и антагониста и по двата бряга на в средното течение на реката. На територията на старото Водно стопанство „Вищерица“ е регистрирано и значително древнотракийско поселение, датирано в Желязната епоха, Трако-римската и късната Антична епохи.[2][3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Светилище Поповото езеро
- Кара кая
- Каялийските скали
- Цареви порти
- Скрибина
- Али алан
- Селанов бук
- Кози камък (Ковачевица)
- Герилица (светилище)
- Градище (Долно Дряново)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ – "Светилища „Селанов Бук“, „Кара Таш“, „Али Алан“, „Кози Камък“
- ↑ Марков, В. „Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“, Благоевград, УИ „Неофит Рилски“ 2007 г.
- ↑ Ал. Гоцев. Проучване на тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните Родопи (по археологически данни). – В: Сакрално пространство в древна Тракия. В. Марков, А. Гоцев, А. Янков (ред.), Благоевград: Университетско из-дателство „Неофит Рилски“, 2003, 7 – 46.
| |||||||||||
| |||||||
