Карборанова киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карборанова киселина
Carborane-acid-3D-vdW.png
Модел на карборанатния анион
SMILES
StdInChI
Свойства
Формула H(CHB11Cl11)
Моларна маса 503,5
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25 °C, 100 kPa)
,
освен където е указано по друг начин.

Карборановата киселина е киселина[1] с киселинност надвишаваща тази на 100% разтвор на сярна киселина (свръхкиселина)[2]. Много свръхкиселини разяждат стъклото, но карборановата киселина е достатъчно стабилна, за да се съхранява в бутилка[3]. Солите се наричат карборанати. Първите карборанати са бензениевият и бъкминстърфулерениевият. Карборановата част на молекулата има двадесетостенна форма.

Тя е приблизително един милион пъти по-силна от сярната киселина.[4][5]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Тази киселина е създадена в Калифорнийския университет (САЩ) от група сътрудници от Института за катализа СО РАН (Новосибирск)[6]. В интервю за новинарската служба на Нейчър Кристофър Рид, който е един от откривателите на карборановата киселина, чиято е идеята за нейната синтеза казва „тази молекула никога по-рано не е била създавана“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Structure of the Strongest Bronsted Acid: The Carborane Acid H(CHB11Cl11) // „Journal of the American Chemical Society“. – 2006. – № 128 (10). – Сс. 3160 – 3161.
  2. Note that the image the acidic proton is not the one bonded to the carborane but that it is the counterion not displayed
  3. The world's strongest acid ... has been made in a lab in California. Perhaps confusingly, it is also one of the least corrosive.. //
  4. Olah, G. A.; Prakash, G. K. S.; Sommer, J.; Molnar, A.. Superacid Chemistry. 2nd. Wiley, 2009. ISBN 978-0-471-59668-4. с. 41.
  5. That is, the concentration of H+ in a solution of the carborane superacid is a million times higher than in a solution of sulfuric acid.
  6. Создана самая сильная кислота // „Наука и жизнь“. – 2005. – № 7. – 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]