Направо към съдържанието

Карбуница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карбуница
Карабуница
— село —
41.4644° с. ш. 20.9781° и. д.
Карбуница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолно Кичево
Надм. височина677 m
Население42 души (2002)
Пощенски код6258
Карбуница в Общомедия

Карбуница или Кърбуница (на македонска литературна норма: Карбуница) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кичевската котловнина.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Карбуница е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1862 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Карбуница (Karbounitza) е посочено като село с 37 домакинства със 140 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърбуница живеят 515 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карбуница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук на 22 юли 1903 година, като при нападението са изгорени 81 къщи и са убити Мицковица Милевска, Мойсовица Милевска, Лазе Антев от Старнец, Велян Новачев от Кладник, докато от селската чета загиват въстаниците Глигор Карбунцки и Харитон Янакиев от Доленци.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Карбуница има 57 сръбски къщи.[6] По данни на митрополит Козма Дебърски към 1905 година в селото има 12 сърбомански и 60 български къщи. Въпреки това по заповед на кичевския каймакамин ключовете от църквата са предадени на малцинството сърбомани. Първенците на селото, които протестират срещу това, са арестувани и задържани четири месеца по скалъпено обвинение в убийство.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карбуница има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Карбуница:[9]

ДомакинстваГурбетчииГрамотниНеграмотни
мъжежениобщомъжежениобщо
7770632487177192369

При избухването на Балканската война 1 човек от Карбуница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Карбуница е център на община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 415 жители.[11]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Карбуница като българско село.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители македонци.[13]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Китан Милошев
Родени в Карбуница
  • Иван Спасе, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“,[14] амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Йорги Шемко, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“,[14] амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Китан Милошев (Китан Милошевич, ? – 1904), сърбоманин, убит от български дейци
  • Кузман Кръсте, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“,[14] амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Лазар, войвода на ВМОРО и помощник на Арсо Мицков, после се прехвърля в Крушевско и действа с Климент Кочовски, а по-късно пак в Кичевско[16]
  • Лазар Неделко, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „изчезването на Китан и още едно лице“,[14] амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  6. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 98-99.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  9. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  11. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
  12. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
  14. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 164. (на македонска литературна норма)
  15. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 165. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Спомени на Георги Попхристов. София, Издава Библиотека Струмски Илинденска организация, 2014. ISBN 978-619-7212-08-2. с. 165.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карбуница&oldid=12974997“.