Карбуница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карбуница
Карабуница
— село —
Поглед во Карбуница.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4644° с. ш. 20.9781° и. д.
Карбуница
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 677 m
Население 42 души (2002)
Пощенски код 6258
Карбуница в Общомедия

Карбуница или Кърбуница (на македонска литературна норма: Карбуница) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кичевската котловнина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Карбуница е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1862 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карбуница (Karbounitza) е посочено като село с 37 домакинства със 140 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърбуница живеят 515 българи християни.[3] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук на 22 юли 1903 година, като при нападението са изгорени 81 къщи и са убити Мицковица Милевска, Мойсовица Милевска, Лазе Антев от Старнец, Велян Новачев от Кладник, докато от селската чета загиват въстаниците Глигор Карбунцки и Харитон Янакиев от Доленци.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Карбуница има 57 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карбуница има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Карбуница:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
77 70 63 24 87 177 192 369

При избухването на Балканската война 1 човек от Карбуница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Карбуница като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карбуница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Спомени на Георги Попхристов
     Портал „Македония“         Портал „Македония