Направо към съдържанието

Карел Апел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карел Апел
Karel Appel
нидерландски художник и скулптор
Карел Апел, 1982 г.
Карел Апел, 1982 г.

Роден
Christiaan Karel Appel
Починал
3 май 2006 г. (85 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Националност Нидерландия
Кариера в изкуството
Стилекспресионизъм
АкадемияДържавна академия по изобразителни изкуства
ПовлиянПабло Пикасо, Анри Матис, Жан Дюбюфе

Уебсайт
Карел Апел в Общомедия

Карел Апел (на нидерландски: Christiaan Karel Appel) е нидерландски художник и скулптор, роден в Амстердам, който може да бъде причислен към експресионистите.

Учи в Държавната академия по изобразителни изкуства там от 1940 до 1943 г. и прави първата си изложба в Гронинген през 1946 г. Влияе се от Пикасо, Матис и Жан Дюбюфе. Влиза в Нидерландската експериментална група и КоБрА през 1948 г., заедно с Корней, Констант и Ян Нювенхойс.

През 1950 г. той се мести в Париж, след което развива международната си репутация, като пътува до Мексико, САЩ, Югославия и Бразилия. Той е особено известен със стенописите си и живее между Ню Йорк и Флоренция.

Гробът на Карел Апел в Пер Лашез.

Умира на 3 май 2006 г. в Цюрих, където живее в този момент.[1] Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.[2]

През различните години Апел е бил близо до сюрреализма, абстракционизма и Ар Брют. За стила му е характерно съчетанието на фигуративност и абстракция, както и експресивната деформация на фигурите. Често работи с техниките на колажа и асамблажа.

В края на 40-те години Карел Апел създава произведения, използвайки отпадъци и изхвърлени предмети. Към 1948-1949 г. датира едно от най-известните му произведения: дървеният релеф Vragende kinderen (Разпитващи деца), съставен от парчета дърво, прикрепени към стара рамка на прозорец. Апел създава три версии на това произведение, което представя сурово, схематично изображение на деца с масковидни лица. Фигурите са рисувани с умишлена небрежност с гваш; ярките цветове и „небрежното“ рисуване напомнят за детското изкуство, което членовете на групата CoBrA разглеждат като жизненоважен източник за обновяването на съвременното изкуство и освобождаването му от вековните условности.

През 1949 г. Апел създава по същата тема стенопис за столовата на кметството на Амстердам, а предварителната скица е одобрена от комисия на градския съвет. Работата е завършена на 14 март 1949 г. и предизвиква вълна от остри критики и порой от негативни реакции, което води до скриването ѝ в продължение на 10 години.

Произведението, което предизвиква публичен скандал, носи дълбок социален подтекст. На нидерландски думата vragende има две тълкувания – „разпитване“ и „просене“ (за милостиня) – така че децата, изобразени на релефа, гледащи директно към зрителя, служат като напомняне за бедността в следвоенна Германия, на която самият художник е бил свидетел. Ярките цветове, говорещи за радостта и спонтанността на детството, контрастират с недетската неподвижност на дървените фигури и техните масковидни лица, в чиито очи е замръзнал ужасеният им поглед. Тези деца гледат към свят, разрушен от възрастните, и не е трудно да се отгатне въпросът, който задават: „Защо?“

След скандала с „Питащите деца“ Апел започва да се определя като варварин и по всякакъв начин поддържа този образ: така, докато работи върху картина, той буквално „хвърля“ боя върху платното и издава силни стонове.

От 70-те години Апел започва да отдава предпочитание на скулптурата като жанр, предоставящ по-широки възможности при работата върху формата. Като материал използва дърво, алуминий, полиуретан и др.

Освен в областта на живописта и графиката, Карел Апел е работил като художник в драматичния, балетния и оперния театър, а също така се е изявявал като поет и музикант.

  • 1954: Награда на ЮНЕСКО на XXVII биенале във Венеция
  • 1954: Международна награда за графика на биеналето в Любляна
  • 1959: Голямата награда за живопис на V-тото биенале в Сао Пауло
  • 1960: Международна награда на фондация „Гугенхайм“
  • Psychopathologisches Notizbuch. Zeichnungen und Gouachen 1948–1950. Bern; Berlin: Verlag Gachnang & Springer, 1997
  • Der Machtwille der Planeten / Ich bin der Planet / Du bist der Planet / Wir sind die Planeten. Gedichte aus den Jahren 1941–1996. Bern; Berlin: Verlag Gachnang & Springer, 2000.
  1. Fox, Margalit. Karel Appel, Dutch Expressionist Painter, Dies at 85 // The New York Times. 9 May 2006. Посетен на 6 юни 2008.
  2. Karel Appel begraven op Père-Lachaise in Parijs // De Telegraaf. 16 May 2006. Посетен на 6 юни 2008.