Карел Апел
| Карел Апел Karel Appel | |
| нидерландски художник и скулптор | |
Карел Апел, 1982 г. | |
| Роден | Christiaan Karel Appel
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност | |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | експресионизъм |
| Академия | Държавна академия по изобразителни изкуства |
| Повлиян | Пабло Пикасо, Анри Матис, Жан Дюбюфе |
| Уебсайт | |
| Карел Апел в Общомедия | |
Карел Апел (на нидерландски: Christiaan Karel Appel) е нидерландски художник и скулптор, роден в Амстердам, който може да бъде причислен към експресионистите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Учи в Държавната академия по изобразителни изкуства там от 1940 до 1943 г. и прави първата си изложба в Гронинген през 1946 г. Влияе се от Пикасо, Матис и Жан Дюбюфе. Влиза в Нидерландската експериментална група и КоБрА през 1948 г., заедно с Корней, Констант и Ян Нювенхойс.
През 1950 г. той се мести в Париж, след което развива международната си репутация, като пътува до Мексико, САЩ, Югославия и Бразилия. Той е особено известен със стенописите си и живее между Ню Йорк и Флоренция.

Умира на 3 май 2006 г. в Цюрих, където живее в този момент.[1] Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През различните години Апел е бил близо до сюрреализма, абстракционизма и Ар Брют. За стила му е характерно съчетанието на фигуративност и абстракция, както и експресивната деформация на фигурите. Често работи с техниките на колажа и асамблажа.
В края на 40-те години Карел Апел създава произведения, използвайки отпадъци и изхвърлени предмети. Към 1948-1949 г. датира едно от най-известните му произведения: дървеният релеф Vragende kinderen (Разпитващи деца), съставен от парчета дърво, прикрепени към стара рамка на прозорец. Апел създава три версии на това произведение, което представя сурово, схематично изображение на деца с масковидни лица. Фигурите са рисувани с умишлена небрежност с гваш; ярките цветове и „небрежното“ рисуване напомнят за детското изкуство, което членовете на групата CoBrA разглеждат като жизненоважен източник за обновяването на съвременното изкуство и освобождаването му от вековните условности.
През 1949 г. Апел създава по същата тема стенопис за столовата на кметството на Амстердам, а предварителната скица е одобрена от комисия на градския съвет. Работата е завършена на 14 март 1949 г. и предизвиква вълна от остри критики и порой от негативни реакции, което води до скриването ѝ в продължение на 10 години.
Произведението, което предизвиква публичен скандал, носи дълбок социален подтекст. На нидерландски думата vragende има две тълкувания – „разпитване“ и „просене“ (за милостиня) – така че децата, изобразени на релефа, гледащи директно към зрителя, служат като напомняне за бедността в следвоенна Германия, на която самият художник е бил свидетел. Ярките цветове, говорещи за радостта и спонтанността на детството, контрастират с недетската неподвижност на дървените фигури и техните масковидни лица, в чиито очи е замръзнал ужасеният им поглед. Тези деца гледат към свят, разрушен от възрастните, и не е трудно да се отгатне въпросът, който задават: „Защо?“
След скандала с „Питащите деца“ Апел започва да се определя като варварин и по всякакъв начин поддържа този образ: така, докато работи върху картина, той буквално „хвърля“ боя върху платното и издава силни стонове.
От 70-те години Апел започва да отдава предпочитание на скулптурата като жанр, предоставящ по-широки възможности при работата върху формата. Като материал използва дърво, алуминий, полиуретан и др.
Освен в областта на живописта и графиката, Карел Апел е работил като художник в драматичния, балетния и оперния театър, а също така се е изявявал като поет и музикант.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- „Слон“, 1950
- „Без заглавие“, 1963, витраж в бетон върху фасадата на театър Hofplein в Ротердам, Нидерландия
- „City People“, 1966, мозаечен панел в кампуса на Университета „Еразмус“ в Ротердам, Нидерландия
- „Жаба и котка“, 1990
Наошима, Япония - „Жаба с чадърче“, 2001
Хага, Нидерландия - „Гледайки през отворения прозорец“, 2001
Утрехт, Нидерландия
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Psychopathologisches Notizbuch. Zeichnungen und Gouachen 1948–1950. Bern; Berlin: Verlag Gachnang & Springer, 1997
- Der Machtwille der Planeten / Ich bin der Planet / Du bist der Planet / Wir sind die Planeten. Gedichte aus den Jahren 1941–1996. Bern; Berlin: Verlag Gachnang & Springer, 2000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fox, Margalit. Karel Appel, Dutch Expressionist Painter, Dies at 85 // The New York Times. 9 May 2006. Посетен на 6 юни 2008.
- ↑ Karel Appel begraven op Père-Lachaise in Parijs // De Telegraaf. 16 May 2006. Посетен на 6 юни 2008.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Karel Appel Foundation
- ((en)) Margalit Fox, Karel Appel, Dutch Expressionist Painter, Dies at 85, некролог в New York Times, 9 май 2006
- ((en)) Christopher Masters, Karel Appel, некролог във в. Гардиън, 10 май 2006
- ((en)) Video of the Cobra Artist в

- ((en)) Сбирка с подписи на Карел Апел в Art Signature Dictionary
|