Карел Махан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карел Махан
чешки композитор
Роден: 28 март 1867 г.
Починал: 1935 г. (67 г.)

Карел Махан (на чешки: Karel Macháň) е чешки композитор, публицист, музикален теоретик, фолклорист и изследовател на българската народна музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Холице, днес в Република Чехия. В младежките си години учи в училището във Високе Мито. Обучава се при чичо си, който е капелмайстор в град Ровне. Известно време е в манастир във Виена. Става капелмайстор на военните оркестри в сръбските градове Петроварадин и Ниш.

През 1891 г. пристига в България, където преподава музика в училищата в Силистра, Шумен и Кюстендил.

От 1900 г. е учител в Педагогическото училище в Кюстендил. Съдейства за развитието на музикалния живот в града. Създава четиригласен хор от 100 души, голям струнен и смесен оркестър. Организира певческо дружество, което по късно прераства в хор „Кавал“. Негови ученици са Георги Горанов, Петър Казанджиев, Кирил Джоков и Никола Атанасов.

Издава списание „Кавал“ (1901-1903). Автор на множество статии по проблемите на мелодичните, метричните и хармоничните особености на българската народна песен. Интересува се от влиянието на ориенталската и византийската музика върху българската народна песен. Съставя първия български музикален речник, програми и учебници по пеене, за цигулка и китара. Автор е на „Българско капричио“ за пиано и оркестър, оперетата „Хоро“, оркестрови и хорови песни.

Вероятно след 1903 г. напуска България и заминава за царска Русия. Работи като преподавател по немски език и музика в Москва, Батуми и Тбилиси, а в края на живота си — в московското радио.

Въпреки, че Карел Махан прекарва само част от живота си в България, той има съществен принос за съхраняването и развитието на българския фолклор и култура.

Литература[редактиране | редактиране на кода]