Карел Хала
| Карел Хала Karel Halla | |
| австро-унгарски и чехословашки дипломат | |
.png) | |
| Роден |
Яромерж, Австро-Унгария |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1939 г.
Ржевнице, Първа Чехословашка република |
Карел Хала (на чешки: Karel Halla, на немски: Karl Halla, Карл Хала) е австро-унгарски дипломат, работил на Балканите и в Близкия изток.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Йермер, северна Бохемия в семейството на депутата и кмет на града Карел Хала.[2] Завършва средно образование и посещава Консулската академия от 1895 до 14 юли 1900 година. Хала е полиглот – говори и пише свободно на майчиния си чешки, немски и италиански и знае много добре унгарски, френски, английски, арабски, персийски, турски.[1]
Австро-унгарски дипломат
[редактиране | редактиране на кода]На 16 декември 1901 година е назначен като консулски аташе в Генералното консулство в Шкодра. Временно управлява консулството в Драч от 12 септември до 23 ноември 1902 година и отново от 10 октомври до 28 ноември 1903 година. След това е временно управляващ в Призрен. От 1 април 1904 година е назначен в легацията в Техеран,[1] като в 1906 – 1907 година ръководи и австро-унгарското посолство там като временно управляващ.[2]
Връща се в Драч като временно управляващ от 30 юни 1907 година, а от 17 юли 1907 година става постоянен ръководител.[1] На 22 януари 1911 година става консул.[3] Назначен е за ръководител на консулството в Букурещ на 4 ноември 1911 година, но на 6 декември 1911 година му е поверено управлението на консулството в Битоля.[3][4]
На 5 октомври 1913 година е назначен за ръководител на генералното консулство в Шкодра. Служебните му задължения в Шкодра са прекратени на 1 юли 1915 година,[3] когато в града влизат черногорските войски.[2] Временно управляващ е на консулството в Русе от 27 август до 23 ноември 1915 година. Назначен е за икономически съветник на императорския и кралски военен генерал-губернатор в Белград на 1 януари 1916 година. Освободен е от тази длъжност и отново натоварен с управлението на генералното консулство в Шкодра на 5 февруари 1916 година, където остава до края на Първата световна война в 1918 година.[3]
Чехословашки дипломат
[редактиране | редактиране на кода]След войната постъпва на дипломатическа работа в новосъздадената Чехословакия. През юни 1919 година е изпратен като първи делегат на чехословашкото правителство в Белгия с цел установяване на дипломатическо представителство. След няколко месеца работа на чехословашката дипломация е подготвена почвата за създаването на пълноценно дипломатическо представителство на Чехословашката република в Кралство Белгия. Карел Хала подготвя логистичната основа и гладкото кацане за първия чехословашки посланик Карел Мечирж.[2]
От май 1920 година до края на 1922 година работи като легационен съветник на посолството във Вашингтон, което ръководи няколко месеца след напускането на Йан Масарик като временно управляващ, след което работи в централата.[2] През лятото на 1924 година заминава като първи дипломатически делегат на чехословашкото правителство с титлата извънреден пратеник и пълномощен министър за Китай, където представлява Чехословашката република до септември 1928 година.[2][3] Посланик е в Япония от септември 1927 година до октомври 1931 година.[2][3] От май 1932 година до юни 1935 година работи в централата на чехословашкото външно министерство, първоначално във II отдел, по-късно като ръководител на президиума.[2] От 1 юни 1935 година до 31 октомври 1937 година е посланик в Турция,[2][3] където допринася за тясното сътрудничество на Чехословакия и Малката Антанта с Балканския пакт. След завръщането си от Анкара в Прага е пенсиониран.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Deusch, Engelbert. Die effektiven Konsuln Österreich (-Ungarns) von 1825–1918 : Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografien. Köln, Weimar, Wien, Böhlau Verlag, 2017. ISBN 9783205204930. S. 316. (на немски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Karel Halla // Velvyslanectví České republiky v Bruselu. Посетен на 3 февруари 2026 г. (на чешки)
- 1 2 3 4 5 6 7 Deusch, Engelbert. Die effektiven Konsuln Österreich (-Ungarns) von 1825–1918 : Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografien. Köln, Weimar, Wien, Böhlau Verlag, 2017. ISBN 9783205204930. S. 317. (на немски)
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 29 декември 2017.
- ↑ Archiv hl. m. Prahy, Matrika zemřelých u sv. Ludmily na Vinohradech, sign. VIN Z9, s. 210
| Дюла Борнемиса | → | битолски австро-унгарски консул (6 декември 1911 – 5 октомври 1913) |
→ | ? |
