Каридица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каридица
Καρυδίτσα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина567 m
Население953 души (2001)

Каридѝца или Спу̀рта (на гръцки: Καρυδίτσα, до 1927 година Σπούρτα, Спурта[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 година в Каридица са регистрирани 953 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 km южно от Кожани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Спурта е гръцки християнски чифлик в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Последният собственик на чифлика преди анексията от Гърция в 1912 година е Мури бей. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1866 година.[2] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Скорта (Scorta) живеят 280 гърци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Спарта има 108 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спарта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 21 къщи.[5]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Спурта (Σπούρτα) живеят 115 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спарта (Sparta) има 105 гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спурта остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Каридица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Saint John the Theologian – Karyditsa // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)