Карин Бойе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карин Бойе
Karin Maria Boye
Karin Boye, 1940s.gif
Карин Бойе
Родена 26 октомври 1900 г.
Гьотеборг
Починала 24 април 1941 г. (40 г.)
Алигнсос
Активен период 1915 – 1941
Направление модернизъм
Уебсайт Страница в IMDb
Карин Бойе в Общомедия

Карин Мария Бойе (на шведски: Karin Maria Boye, 26 октомври 1900 г., Гьотеборг — 24 април 1941 г., Алингсос) e шведска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство, учение[редактиране | редактиране на кода]

Карин Бойе е родена в Гьотеборг, в къща на площад Васаплатсен, 11[1] в семейството на инженер Карл Фредрик („Фриц“) Бойе (1857 – 1927)[2] и Сигне Бойе (1875 – 1976), по баща Лилестранд.[3] Родителите ѝ идват от заможни чиновнически семейства; баща ѝ е инженер, а по-късно застрахователен агент, майка ѝ е служител в същата фирма. Бащата е психически нестабилен и Карин е възпитана от майка си. През 1907 година тя учи в училището Матилда Халс в Гьотеборг,[4] където получава добри оценки. Карин има двама братя – Свен (1903 – 1974) и Улф (1904 – 1999).[5] През 1909 г. баща ѝ получава работа в застрахователна инспекция в Стокхолм и се премества там заедно с цялото си семейство.

През 1915 г. семейството се установява в южния район на Стокхолм, Худинге, на мястото където в днешно време е сградата на Хедолската гимназия. Там, в местност с брезови горички, те изграждат доста голяма вила – червена, с бели корнизи. Семейство Бойе нарича това жилище „Брезовия дом“. Тук Карин написва голяма част от ранните си стихове, разкази и пиеси. Увлича се по рисуването. Нейните акварели с митически фигури заемат цяла стая в музея на принц Евгени Шведски на нос Валдемарсуде.[6]

През 1920 г. Карин Бойе завършва гимназията, а след година преминава изпит за учител в начално училище. След това тя постъпва в университета на Упсала, където възнамерява да учи гръцки и скандинавски езици и история на литературата. През 1918 г., на християнски летен лагер във Фогелстаде, Карин се среща с Анита Натхорст, а по-късно в Упсала те се срещат отново. Натхорст, която е по-възрастна със седем години, учи теология и хуманитарни науки в университета. В последния курс на обучение Бойе влиза в социалистическият кръжок „Кларте“[7]. През 1928 г. Карин преминава изпит за магистърска степен по философия в университета в Стокхолм. Напускането на Упсала, по собствените ѝ думи, е породено от преумора и стрес.

Дебют и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Авторският текст на стихотворението на Карин Бойе „Вечерна молитва“, 1922 г.

През 1922 г. Карин Бойе дебютира със сборника от стихове „Облак“ – размисли на една млада жена за Бог, трудностите в живота и за бъдещето. Стихотворенията имат своите особености и мотиви. Формата се отличава с леки рими и склонност към алитерация. Но преди всичко се забелязва ритъм на редуването на ударни срички. В следващите си сборници – „Скрита земя“ (1924) и „Огнища“ (1927), от позицията на християнската етика авторката призовава за смелост, борба и самопожертвование. През 1925 г. Карин написва известното си стихотворение „Реч за човека“ (на шведски: Tal till mannen), на студентски пролетен празник. През 1931 г. първия ѝ роман, „Астарта“, печели награда на конкурс за скандинавски романи.

През 1927 г. Карин Бойе постъпва сред членовете на редакцията на социалистическия вестник „Кларте“. Тя е и един от основателите на списание „Спектрум“ и в периода 1931 – 1932 г., заедно с Йосиф Ривкин, Ерик Местертон и Гунар Екелеф, е част от редколегията на списанието. Тя помага и материално за основаването му. През 1928 г., след смъртта на баща си, тя получава наследство и за няколко години е материално независима. През 1931 г. е избрана за член на „Обществото на деветте“. В тази литературна академия тя заема място №6.

Превежда романа на Томас Ман „Вълшебната планина“ (1929), превежда творби на Томас Елиът, пропагандира сюрреализма.

През 1930 г. посещава СССР, през 19321933 г. живее в Берлин, след което написва романа-антиутопия „Калокаин“ (1940), станал най-известното ѝ произведение, многократно преиздавано и превеждано на много езици. По творбата е заснет и телевизионен сериал.

Споразумение със себе си[редактиране | редактиране на кода]

Докато е в Берлин през 1932 – 1933 г., Карин Бойе разкрива своята бисексуалност. По това време се разпада брака ѝ с Лейф Бьорк. Когато поетесата се завръща в Швеция, приятелите ѝ забелязват, че тя се е променила: станала е по-елегантна и по-уязвима, интересува се по-малко от дейността на марксисткото крило на „Кларте“. Карин предлага съвместно съжителство на младата еврейка Марго Ханел, която „е съблазнила“ (по думите на самата поетеса) в Берлин.[8] Заедно те живеят до смъртта на Карин Бойе; тогава в Швеция хомосексуалността е смятана за престъпление. Дълбоката любов на поетесата към Анита Натхорст остава несподелена.[9]

Петер Линд. Паметник на Карин Бойе пред градската библиотека в Гьотеборг.

Бойе очевидно осъзнава своята хомосексуалност или бисексуалност още преди да издаде дебютната си книга, но ѝ е много трудно да се примири с това, чувствайки себе си като мъж,[10] а още повече – да говори открито за това. Маргит Абениус, която познава Карин от студентските години, забелязва това още в първите творби на поетесата. В тези стихове и легенди младата писателка много често се идентифицира с героите мъже, и много от жертвените им постъпки имат еротични мотиви.

Абениус смята, че в душата на Бойе се води борба между желанието да бъде вярна на своя избор (дори и несъзнателно) и убежденията и желанието си да отговаря на външните морални изисквания, с които хората доброволно се съобразяват. Тази важна линия на конфликта, който се простира от дебютната ѝ книга, има много общо с възгледите на Бойе за своето виновно удоволствие. Самата Бойе достига до подобно тълкуване в „Криза“. Тази книга е написана след една година, прекарана в Берлин, така че едва ли е възможно да се разглежда като отговор на кризата, в която поетесата се намира от началото на 1921 г. (и когато самата Бойе прави първия си анализ на тази криза в писмо до приятелката си Агнес Фелениус).[11]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Карин Бойе умира, поемайки голяма доза сънотворно. На 23 април 1941 г.[12] тя за последен път излиза от дома си. По това време тя се намира в Алингсос, за да подкрепя морално смъртноболната си приятелка Анита Натхорст (1894 – 1941). Ако се съди от писмото на поетесата и спомените на познатите ѝ, през последните месеци от живота си Карин Бойе е потисната, а психическото ѝ състояние е все по-нестабилно.[13]

Според документи в Държавния архив на Гьотеборг, тя е открита мъртва, в близост до голям камък, който стои на хълма северно от Алингсос.[14] Този камък в квартал Нулбю се превръща в атракция и е маркиран на туристическата карта.[15] Карин Бойе е погребана в семейната крипта в гробището в Гьотеборг.

Нейната възлюбена Марго Ханел (тя не е заедно с Карин Бойе в Алингсос) също се самоубива, на 30 май 1941 г.[16]

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1929 – 1932 г. Карин Бойе е омъжена за статистика Лейф Бьорк (1907 – 2000),[17][18] брат на политика, посланик и журналист Кая Бьорк.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Бойе оказва голямо влияние върху скандинавската поезия. Стихове в нейна памет посвещават Ингер Хагеруп, Хари Мартинсон, Ялмар Гулберг. През 1983 г. в Швеция е създадено „Общество Карин Бойе“. През 2004 г. на нейно име е кръстена библиотеката на университета в Упсала.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Moln/ Облак (1922)
  • Gömda land/ Скрита земя (1924)
  • Härdarna/ Огнища (1927)
  • För trädets skull/ В името на дървото (1935)
  • De sju dödssynderna/ Седем смъртни гряха (1941 г., посмъртно)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Astarte/ Астарта (1931)
  • Merit vaknar/ Мерит се събужда (1933)
  • Kris/ Криза (1934)
  • За lite/ Твърде малко (1936)
  • Kallocain/ Калокаин (1940)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Abenius M. Karin Boye. Stockholm: A.Bonnier, 1965
  • Ross B. Politische Utopien von Frauen: von Christine de Pizan bis Karin Boye. Dortmund: Edition Ebersbach, 1998
  • Fabbri M. Scrittrici del Novecento europeo: Karin Boye, Else Lasker-Schüler, Gianna Manzini, Virginia Woolf, Simone Weil, Marina Cvetaeva. Pistoia: CRT, 1998
  • Hammarström C. Karin Boye. Stockholm: Natur och Kultur, 2001
  • Nolte U. Schwedische „social fiction“: die Zukunftsphantasien moderner Klassiker der Literatur von Karin Boye bis Lars Gustafsson. Münster: Verl.-Haus Monsenstein und Vannerdat, 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bengt A. Öhnander, Statyer berättar – 76 konstverk i Göteborg.
  2. Sveriges dödbok 1901 – 2009.
  3. 116 (Vem är det: Svensk biografisk handbok / 1933)
  4. www.karinboye.se.
  5. Sveriges dödbok 1901 – 2009.
  6. Tidningarnas Telegrambyrå, 21. 10. 1993, 16:31
  7. Karin Boye – A Biographical Profile
  8. Abenius (1950), s. 201ff
  9. Ramdén, Maria (2000-11-24): «100 år efter födelsen: Karin Boye uppmärksammas».
  10. Abenius (1950), s. 201
  11. Brevet citeras av Abenius (1950), s. 53ff
  12. Abenius (1950), s. 399ff
  13. Abenius (1950), kap.
  14. «Karin Boyes minnessten i Alingsås».
  15. «Karin Boyes sten», 15.08.2011
  16. Abenius (1950), s. 404
  17. Runeberg, Svenskt författarlexikon
  18. Кристер Енандер. „Литературный портрет Карин Бойе“ на сайте Общества Карин Бойе, 02.01. 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]