Каристос
| Каристос Κάρυστος | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | [[]] |
| Надм. височина | 28 m |
| Население | 5366 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 34001 |
| Телефонен код | 2224 |
| Официален сайт | www.dimoskarystou.gr |
| Каристос в Общомедия | |
Ка̀ристос (на гръцки: Κάρυστος) е крайбрежен град на остров Евбея в Гърция с население около 5000 жители (12 000 в общината).
География
[редактиране | редактиране на кода]Положение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в крайната южна част на острова, в полите на планината Охи. Градът заема централно място в залива Каристос, ограден от полуостров Паксимади на запад и нос Бурос на изток.
Комуникации
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 124 km южно от Халкида, с която го свързва гръцкият национален път EO44. От Атина е достъпен с ферибот през Мармари от пристанището на Рафина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В античността Каристос е известен с находищата си на зелен мрамор със слоеста структура, познат като каристийски мрамор (на латински: marmor carystium) или чиполин (на италиански: Marmo cipollino).[1] По склоновете на планината Охи в местността "Κύλινδροι" (Кѝлиндри, Колоните) край село Милия има стара мраморна кариера от римско време с няколко изоставени ствола на мраморни колони.
Община
[редактиране | редактиране на кода]Община Каристос е създадена при реформата на местното самоуправление в 2011 г., като част от плана Каликратис, чрез сливането на 4 общини, които стават общински единици:[2]
- Кафирей
- Каристос
- Мармари
- Стира
След гръцката война за независимост градоустройственият му план е изготвен от известния баварски строителен инженер Бирбах в средата на XIX век.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bruno, M. и др. Cipollino Marble Quarries South Of Karystos At Aghii (Euboea, Greece) // Interdisciplinary Studies on Ancient Stone. Proceedings of the IX Association for the Study of Marbles and Other Stones in Antiquity (ASMOSIA) Conference (Tarragona 2009). INSTITUT CATALÀ D’ARQUEOLOGIA CLÀSSICA Tarragona, 2012.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bruno 2012, с. 604 – 611.
- ↑ ΦΕΚ A 87/2010, Kallikratis reform law text // Government Gazette.
|