Карликьой
Тази статия е за селото с паралелно име Лески в Гърция. За селото в Република Македония вижте Лески.
| Карликьой Χιονοχώρι | |
  Карликьой  Карликьой  Карликьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 515 m |
| Население | 17 души (2021 г.) |
Карлѝкьой или Лески (на гръцки: Χιονοχώρι, Хионохори, катаревуса Χιονοχώριον, Хионохорион, до 1928 Καρλή Κιόι, Карли Кьой[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес). Селото е без жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 515 m надморска височина, на 10 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на един час пеша югоизточно от Серския манастир.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското karlıköy, снежно село. През летните месеци жителите на селото снабдявали Сяр със сняг и лед, които се задържали само там.[2][3] Жителското име е карлѝкьо̀йченин, карлѝкьо̀йченка, карлѝкьо̀йчене.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На около километър югозападно от Карликьой, над пътя за Дервешен (Инуса) са останките от ранносредновековната крепост Кули.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Иванов старото село се е намирало на североизток в местността Веселе и е било разрушено при османското нашествие.[5]
Старото, изчезнало село се е казвало Кераница (Κεράνιτσα, Κεράνιτζα). В началото на XIX век в Карликьой се заселват власи от Авдела, бягащи от золумите на Али паша Янински.[2]
В XIX век Карликьой е смесено българо-влашко село в Сярската каза на Османската империя. Селото има алтернативно българско име Лески, което е живо до изселването на българското му население. Карликьойци се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[5] Църквата „Свети Безсребреници“ е от началото на XIX век.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Карле Кьой (Karlé-Keui) има 58 домакинства и 208 жители българи.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Карли-Кіой като село с 68 български къщи.[7]
Спас Прокопов през 1891 година отбелязва, че селото е „съвсем безводно“, но под него, в местността Карлица, се намира вода, която карликьойци използват за пране и други нужди. Няколко години в селото учителства ученикът на Прокопов Никола Божиев от Карлъково.[8]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Карликьой, на СИ от града, до един връх от Боздаг, който го отделя от манастира „Св. Иван“. Жителите си минуват само с лозята, които са тук много и дават удовлетворително вино; орна земя няма никак. Около селото са наредени дълбоки ями, в които напластяват снегове през зимата, та ги продават лете в Сяр. Има 45 къщи български и няколко влашки; власите са овчаре. Има и църква.[9] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Карли Кьой има 480 жители българи християни и 120 власи.[10]
В първото десетилетие на XX век населението на Карликьой е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карликьой (Karli-Keuy) има 768 българи патриаршисти гъркомани.[11]
На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от селото, съставена от власи и българи патриаршисти напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Злодеянието е организирано от местния гръкомански свещеник Георги Харищев, който наскоро след това заявява, че
| „ | докато не бъдат разсипани и последните български къщи, селото не ще миряса[12] | “ |
Постепенно обаче българските жители на селото се отказват от Патриаршията и приемат върховенството на Екзархията. В 1913 година селото има 100 български къщи, от които само три гъркомански, живеещи в махалите Кукуль и Вароша и 30 власи, обитаващи Краенската махала.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карликьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Карликьой попада в Гърция. Гръцките власти започват терор над хората с изявено българско съзнание, така например след началото на Междусъюзническата война, българският свещеник в селото е ослепен.[14] През Първата световна война в 1916 година 20 български семейства емигрират в България, а 80 се преселват в съседното село Дервешен и заедно с дервешенци емигрират в България в 1944 година. Бежанци и потомци на бежанци от Карликьой живеят в Сандански, Гоце Делчев, Пловдив и Пазарджик.[5]
В 1913 година селото е присъединено административно към община Везник. В 1923 година става самостоятелна община. От 1927 година започва преселение в съседното Дервешен (Инуса), което към 1967 година е почти пълно.[2]
В 1928 година името на селото е сменено на Хионохорион, в превод снежно село.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Маслина[15] | Μάσλινα | Гимни Корифи | Γυμνή Κορυφή[16] | възвишение в Шарлия на ЮЮЗ от Карликьой и на С от Субашкьой (434 m)[15] |
| Хумища | Χούμιστα | Кокинокорфи | Κοκκινοκορφή[16] | местност, от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“[17] |
| Кизил Чай[18] | Κιζίλ Τσάϊ | Кокинорема | Κοκκινόρεμα[16] | Бродската река на З от Карликьой[18] |
| Гумища[15] | Γκούμιστα | Стронгилон | Στρογγυλόν[16] | възвишение в Шарлия на З от Карликьой[15] |
| Долен Хавуз[15] | Κάτω Χαβούζ | Като Лекани | Κάτω Λεκάνη[16] | местност в Шарлия на С от Карликьой[15] |
| Горен Хавуз[15] | Άνω Χαβούζ | Ано Лекани | Άνω Λεκάνη[16] | местност в Шарлия на С от Карликьой[15] |
| Спанакли[15] | Σπανακλή | Спанакокорифи | Σπανακοκορυφή[16] | връх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1566,9 m)[15] |
| Скордиум[15] | Σκορδιούμ | Апотомон | Άπότομον[16] | връх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1725,3 m)[15] |
| Кара | Καρά | Мавро Рема | Μαύρο Ρέμα[16] | река |
| Гарванова скала[19] или Гарванова скърка | Γκαϊβάνη Γκραίκι | Коракас | Κόρακας[16] | скалист склон над Дряново[19] |
| Кара Мандра[15] | Καρά Μάνδρα | Маври Стани | Μαύρη Στάνη[16] | връх в Шарлия на С от Карликьой (1607,3 m)[15] |
| Крагьоз гьол[15] | Καραγκιόζ Γκιόλ | Мавромата | Μαυρομμάτα[16] | Най-високият връх в Сминица на СИ от Карликьой и на З от Карлъково (1963,1 m)[15] |
| Боз Даг[15] | Μπόζ Ντάγ | Ксеровуни | Ξεροβούνι[16] | връх в Шарлия на СИ от Карликьой и на З от Карлъково[15] |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Οικονόμου, Φωτεινή, "Βλάχικη γυναικεία φορεσιά από το Χιονοχώρι Σερρών", Μακεδονικά 1973, Θεσσαλονίκη.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Карликьой
Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 13 май 2014.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
- ↑ Κάστρο Χιονοχωρίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 88.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24 и 851.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 214.
- ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 96.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
