Карликьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото с паралелно име Лески в Гърция. За селото в Република Македония вижте Лески.

Карликьой
Χιονοχώρι
Гърция
41.1228° с. ш. 23.6511° и. д.
Карликьой
Централна Македония
41.1228° с. ш. 23.6511° и. д.
Карликьой
Сярско
41.1228° с. ш. 23.6511° и. д.
Карликьой
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина515 m
Население0 души (2011)

Карлѝкьой или Лески (на гръцки: Χιονοχώρι, Хионохори, катаревуса Χιονοχώριον, Хионохорион, до 1928 Καρλή Κιόι, Карли Кьой[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес). Селото е без жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южните склонове на планината Сминица (Меникио), на 515 m надморска височина, на 10 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на един час пеша югоизточно от Серския манастир.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karlıköy, снежно село. През летните месеци жителите на селото снабдявали Сяр със сняг и лед, които се задържали само там.[2][3] Жителското име е карлѝкьо̀йченин, карлѝкьо̀йченка, карлѝкьо̀йчене.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Иванов старото село се е намирало на североизток в местността Веселе и е било разрушено при османското нашествие.[4]

Старото, изчезнало село се е казвало Кераница (Κεράνιτσα, Κεράνιτζα). В началото на XIX век в Карликьой се заселват власи от Авдела, бягащи от золумите на Али паша Янински.[2]

В XIX век Карликьой е смесено българо-влашко село в Сярската каза на Османската империя. Селото има алтернативно българско име Лески, което е живо до изселването на българското му население. Карликьойци се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[4] Църквата „Свети Безсребреници“ е от началото на XIX век.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Карле Кьой (Karlé-Keui) има 58 домакинства и 208 жители българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Карли-Кіой като село с 68 български къщи.[6]

Спас Прокопов през 1891 година отбелязва, че селото е „съвсем безводно“, но под него, в местността Карлица, се намира вода, която карликьойци използват за пране и други нужди. Няколко години в селото учителства ученикът на Прокопов Никола Божиев от Карлъково.[7]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Карликьой, на СИ от града, до един връх от Боздаг, който го отделя от манастира „Св. Иван“. Жителите си минуват само с лозята, които са тук много и дават удовлетворително вино; орна земя няма никак. Около селото са наредени дълбоки ями, в които напластяват снегове през зимата, та ги продават лете в Сяр. Има 45 къщи български и няколко влашки; власите са овчаре. Има и църква.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Карли Кьой има 480 жители българи християни и 120 власи.[9]

В първото десетилетие на XX век населението на Карликьой е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карликьой (Karli-Keuy) има 768 българи патриаршисти гъркомани.[10]

На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от селото, съставена от власи и българи патриаршисти напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Злодеянието е организирано от местния гръкомански свещеник Георги Харищев, който наскоро след това заявява, че

докато не бъдат разсипани и последните български къщи, селото не ще миряса[11]

Постепенно обаче българските жители на селото се отказват от Патриаршията и приемат върховенството на Екзархията. В 1913 година селото има 100 български къщи, от които само три гъркомански, живеещи в махалите Кукуль и Вароша и 30 власи, обитаващи Краенската махала.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карликьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Карликьой попада в Гърция. Гръцките власти започват терор над хората с изявено българско съзнание, така например след началото на Междусъюзническата война, българският свещеник в селото е ослепен.[13] През Първата световна война в 1916 година 20 български семейства емигрират в България, а 80 се преселват в съседното село Дервешен и заедно с дервешенци емигрират в България в 1944 година. Бежанци и потомци на бежанци от Карликьой живеят в Сандански, Гоце Делчев, Пловдив и Пазарджик.[4]

В 1913 година селото е присъединено административно към община Везник. В 1923 година става самостоятелна община. От 1927 година започва преселение в съседното Дервешен (Инуса), което към 1967 година е почти пълно.[2]

В 1928 година името на селото е сменено на Хионохорион, в превод снежно село.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Οικονόμου, Φωτεινή, "Βλάχικη γυναικεία φορεσιά από το Χιονοχώρι Σερρών", Μακεδονικά 1973, Θεσσαλονίκη.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карликьой
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 13 май 2014. Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine.
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
  4. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  11. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 88.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24 и 851.
  13. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.