Карлос де Молина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карлос де Молина
испански аристократ
Carlos María Isidro de Borbón, por Vicente López.jpg
Роден
Починал
10 март 1855 г. (66 г.)
Погребан Триест, Италия
Royal Greater Coat of Arms of Spain (1761-1868 and 1874-1931) Version with Golden Fleece and Order of Charles III Collars.svg
Семейство
Род Испански Бурбони
Баща Карлос IV
Майка Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Братя/сестри Мария-Исабела Бурбон-Испанска
Карлота-Хоакина Бурбон-Испанска
Фернандо VII
Мария-Кристина Бурбонска
Съпруга Мария Франсишка ди Асиш ди Браганса (22 септември 1816)
Мария Тереза де Браганса (20 октомври 1838)
Подпис Firma de Carlos María Isidro.svg
Карлос де Молина в Общомедия

Инфант дон Карлос де Молина (* 29 март 1788; † 10 март 1855) е вторият, доживял зряла възраст, син на испанския крал Карлос IV и кралица Мария-Луиза Бурбон-Пармска.

Наричан Карлос V от поддръжниците на тезата, че именно той е законен наследник на испанския престол, той е първият от поредица „карлистки“ претенденти за короната. Често го наричат просто Дон Карлос. Той е яростен противник на либералните настроения в Испания и на нападките срещу католическата църква.

След смъртта на брат му Фердинанд VII през 1833 г. дон Карлос официално заявява претенциите си към престола, отреден на невръстната му племенница, по-късно станала кралица Исабела II, подкрепяна от либералните сили. Резултатът е кървавата Първа карлистка война (1833 – 40). Дон Карлос среща подкрепа в баската провинция и в Каталония, но тя не е достатъчна и карлистите губят войната. Наследниците му продължават неговата кауза, водят се още две карлистки войни и са активни до средата на 20 век, но така и не успяват да победят.