Карлос де Молина
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Карлос де Молина | |
| испански аристократ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Триест, Италия |
| Герб | |
| Семейство | |
| Род | Испански Бурбони |
| Баща | Карлос IV[1] |
| Майка | Мария-Луиза Бурбон-Пармска[1] |
| Братя/сестри | Мария-Исабела Бурбон-Испанска Карлота-Хоакина Бурбон-Испанска Фернандо VII Карлос IV |
| Съпруга | Мария Франсишка ди Асиш ди Браганса (22 септември 1816 – 4 септември 1834) Мария Тереза де Браганса (20 октомври 1838 – 6 март 1855) |
| Подпис | |
| Карлос де Молина в Общомедия | |
Инфант дон Карлос де Молина е испански аристократ, вторият, доживял зряла възраст, син на испанския крал Карлос IV и кралица Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Често го наричат просто Дон Карлос.
Наричан Карлос V от поддръжниците на тезата, че именно той е законен наследник на испанския престол, той е първият от поредица „карлистки“ претенденти за короната. Той е яростен противник на либералните настроения в Испания и на нападките срещу Католическата църква.
След смъртта на брат му Фердинанд VII през 1833 г., дон Карлос официално заявява претенциите си към престола, отреден на невръстната му племенница, по-късно станала кралица Исабела II, подкрепяна от либералните сили. Резултатът е кървавата Първа карлистка война (1833 – 40). Дон Карлос среща подкрепа в баската провинция и в Каталония, но тя не е достатъчна и карлистите губят войната. Наследниците му продължават неговата кауза, водят се още две карлистки войни и са активни до средата на 20 век, но така и не успяват да победят.