Карлос де Молина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Инфант дон Карлос де Молина (29 март 1788 – 10 март 1855) е вторият, доживял зряла възраст, син на испанския крал Карлос IV и кралица Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Наричан Карлос V от поддръжниците на тезата, че именно той е законен наследник на испанския престол, той е първият от поредица „карлистки“ претенденти за короната. Често го наричат просто Дон Карлос. Той е яростен противник на либералните настроения в Испания и на нападките срещу католическата църква. След смъртта на брат му Фердинанд VII през 1833 г. дон Карлос официално заявява претенциите си към престола, отреден на невръстната му племенница, по-късно станала кралица Исабела II, подкрепяна от либералните сили. Резултатът е кървавата Първа карлистка война (1833–40). Дон Карлос среща подкрепа в баската провинция и в Каталония, но тя не е достатъчна и карлистите губят войната. Наследниците му продължават неговата кауза, водят се още две карлистки войни и са активни до средата на 20 век, но така и не успяват да победят.