Карло Биоти
| Карло Биоти Carlo Biotti | |
| италиански магистрат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 декември 1977 г.
|
| Погребан | Сан Коломбано ал Ламбро, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Партия | Италианска съпротива |
| Работил в | АК Милан |
| Семейство | |
| Други роднини | Paolo Biotti (племенник) |
Карло Биоти (на италиански: Carlo Biotti) е бил италиански магистрат, председател на наказателната секция на миланския съд и по-късно съдия във Върховния касационен съд.[1] Неговата фигура се помни като символ на независимостта на магистратурата и защитата на автономията на съдебната власт през годините на силно политическо напрежение в Италия.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кариерата на Биоти е белязана от съдебните събития след клането на площад Фонтана (1969), особено от дебата около смъртта на анархиста Джузепе Пинели и делото за клевета, заведено от комисаря Луиджи Калабрези срещу списание Lotta continua.[3]
Делото Пинели
[редактиране | редактиране на кода]През 1971 г. Биоти е назначен да съди делото Калабрези – Lotta continua, но е отстранен по обвинение, че е изразил предубеждения по случая Пинели. Отстраняването има сериозни последици за кариерата му и обществения му образ.[4]
През 1975 г. заместник-прокурорът Джерардо Д’Амброзио завършва разследването, като заявява, че смъртта на Пинели няма наказателно значение и говори за "активно неразположение". Отстраняването на Биоти по-късно е обявено за необосновано и се превръща в пример за лична и професионална съпротива пред външен натиск.[5]
Оправдаване
[редактиране | редактиране на кода]През 1977 г. Върховният касационен съд потвърждава пълната професионална коректност на Биоти, като обявява обвиненията, довели до отстраняването му, за необосновани.[6]
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Фигурата на Карло Биоти остава централна в дебата за Години на олово и за устойчивостта на италианската магистратура в период, белязан от силно политическо и социално напрежение. Неговата история често се цитира като пример за външен натиск върху правосъдието и като напомняне за важността на независимостта на съдебната власт.[7]
В масовата култура
[редактиране | редактиране на кода]Делото Пинели и съдебната сага около Биоти са пресъздадени във филма Romanzo di una strage (2012), режисиран от Марко Тулио Джордана.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biotti, Carlo // Treccani – Enciclopedia Italiana. Istituto della Enciclopedia Italiana. Посетен на 19 септември 2025.
- ↑ Ginsborg, Paul. Storia d’Italia dal dopoguerra a oggi. Einaudi, 2006. ISBN 9788806183248.
- ↑ Biotti, Carlo // Treccani – Enciclopedia Italiana. Istituto della Enciclopedia Italiana. Посетен на 19 септември 2025.
- ↑ De Luna, Giovanni. Le ragioni di un decennio: 1969–1979. Militanza, violenza, sconfitta, memoria. Feltrinelli, 2009. ISBN 9788807171596.
- ↑ Vespa, Bruno. Raimondo Ricci: Storia di un giudice. Rizzoli, 2011. ISBN 9788817058099.
- ↑ Решение на Върховния касационен съд, Обединени секции, 1977, исторически архив на съда // Официален бюлетин на Върховния касационен съд. 1977.
- ↑ Ginsborg, Paul. Storia d’Italia dal dopoguerra a oggi. Einaudi, 2006. ISBN 9788806183248.
- ↑ Romanzo di una strage // MyMovies. Посетен на 19 септември 2025.[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Карло Биоти, в Treccani – Enciclopedia Italiana
- Romanzo di una strage[неработеща препратка], в сайта „MyMovies“