Направо към съдържанието

Карло Биоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карло Биоти
Carlo Biotti
италиански магистрат
Роден
Починал
ПогребанСан Коломбано ал Ламбро, Италия

Религиякатолицизъм
ПартияИталианска съпротива
Работил вАК Милан
Семейство
Други родниниPaolo Biotti (племенник)

Карло Биоти (на италиански: Carlo Biotti) е бил италиански магистрат, председател на наказателната секция на миланския съд и по-късно съдия във Върховния касационен съд.[1] Неговата фигура се помни като символ на независимостта на магистратурата и защитата на автономията на съдебната власт през годините на силно политическо напрежение в Италия.[2]

Кариерата на Биоти е белязана от съдебните събития след клането на площад Фонтана (1969), особено от дебата около смъртта на анархиста Джузепе Пинели и делото за клевета, заведено от комисаря Луиджи Калабрези срещу списание Lotta continua.[3]

През 1971 г. Биоти е назначен да съди делото Калабрези – Lotta continua, но е отстранен по обвинение, че е изразил предубеждения по случая Пинели. Отстраняването има сериозни последици за кариерата му и обществения му образ.[4]

През 1975 г. заместник-прокурорът Джерардо Д’Амброзио завършва разследването, като заявява, че смъртта на Пинели няма наказателно значение и говори за "активно неразположение". Отстраняването на Биоти по-късно е обявено за необосновано и се превръща в пример за лична и професионална съпротива пред външен натиск.[5]

През 1977 г. Върховният касационен съд потвърждава пълната професионална коректност на Биоти, като обявява обвиненията, довели до отстраняването му, за необосновани.[6]

Фигурата на Карло Биоти остава централна в дебата за Години на олово и за устойчивостта на италианската магистратура в период, белязан от силно политическо и социално напрежение. Неговата история често се цитира като пример за външен натиск върху правосъдието и като напомняне за важността на независимостта на съдебната власт.[7]

В масовата култура

[редактиране | редактиране на кода]

Делото Пинели и съдебната сага около Биоти са пресъздадени във филма Romanzo di una strage (2012), режисиран от Марко Тулио Джордана.[8]

  1. ↑ Biotti, Carlo // Treccani – Enciclopedia Italiana. Istituto della Enciclopedia Italiana. Посетен на 19 септември 2025.
  2. ↑ Ginsborg, Paul. Storia d’Italia dal dopoguerra a oggi. Einaudi, 2006. ISBN 9788806183248.
  3. ↑ Biotti, Carlo // Treccani – Enciclopedia Italiana. Istituto della Enciclopedia Italiana. Посетен на 19 септември 2025.
  4. ↑ De Luna, Giovanni. Le ragioni di un decennio: 1969–1979. Militanza, violenza, sconfitta, memoria. Feltrinelli, 2009. ISBN 9788807171596.
  5. ↑ Vespa, Bruno. Raimondo Ricci: Storia di un giudice. Rizzoli, 2011. ISBN 9788817058099.
  6. ↑ Решение на Върховния касационен съд, Обединени секции, 1977, исторически архив на съда // Официален бюлетин на Върховния касационен съд. 1977.
  7. ↑ Ginsborg, Paul. Storia d’Italia dal dopoguerra a oggi. Einaudi, 2006. ISBN 9788806183248.
  8. ↑ Romanzo di una strage // MyMovies. Посетен на 19 септември 2025.[неработеща препратка]