Карло Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карло Луканов
Карло Луканов
Мандат
11 август 1956 – 27 ноември 1962
Назначен от 2 Народно събрание
Министър-председател
  1956-1962 Антон Югов
Предшественик Минчо Нейчев
Наследник Иван Башев
Роден
Починал
15 юли 1982 г. (на 84 г.)
Полит. партия БКП (1917-1982)
Занятие юристполитик
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Карло Тодоров Луканов е български юрист и политик от БКП.

Той е заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г. Син е на Тодор Луканов и баща на Андрей Луканов – също активни дейци на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Карло Луканов е роден на 1 ноември (20 октомври стар стил) 1897 г. в Плевен, в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. От 1913 до 1917 г. е ученик в гимназията в Плевен. Член е на БКМС от 1913 г. и на БРП (к.) от 1917 г. През същата година завършва Школата за запасни офицери и участва в Първата световна война като воин от 26-ти артилерийски полк. Бил е секретар на Плевенското дружество на БКМС[1].

През периода 1918-1923 г. е студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и стажант при адвокат в Плевен. След атентата в катедралата „Света Неделя“ през 1925 г. е арестуван за нелегална дейност и осъден на 4,5 год. затвор, но е амнистиран през 1926 г. От 1919 до 1923 г. е член на Окръжната контролна комисия на БКП. На 23 юни 1924 г. емигрира за Австрия. От 1924 до 1926 г. е член на областната тройка, но попада в затвор за година през 1925 г.[1]

От 1926 до 1944 г. е в Съветския съюз, където работи като служител в строително предприятие. В периода 1927–1944 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), както и депутат в Москва (1934–1939). От 1936 до 1938 г. е в Испания, където заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война в страната. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 г. – в българскоезичното радио „Христо Ботев“[1].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. се връща в България и до септември 1945 г. e член на комисията по управлението в ЦК на БРП (к.) От 1945 до 1946 г. е директор на Българското радио в София. След това е подпредседател на Държавната планова комисия (1947-1949) и същевременно от януари 1948 г. е подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура. През 1949 г. става председател на КНИК, а от 5 декември 1949 до 28 февруари 1952 г. е и на Държавната планова комисия. Бил е заместник-председател на Министерския съвет през периода 1952-1954 г.[1]

Кандидат-член на ЦК на БКП от 7 юни 1950 г., член на ЦК на БКП от 4 март 1954 г. до края на живота си[2]. През 1954 година е отстранен от вицепремиерския пост, според Л. Огнянов защото бил подразнил премиера със свой коментар за литературата - област, която Червенков смятал за свой периметър[3].

Между 1954 и 1956 г. е посланик на България в Съветския съюз, Монголия и Финландия. След завръщането си в България е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г., за кратко е и заместник-председател на Министерския съвет (1956-1957). Посланик е в Швейцария от 1963 до 1966 г.

Карло Луканов умира на 15 юли 1982 г. в София, България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]