Карло I Малатеста
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло I.
| Карло I Малатеста | |
| I. Господар на Римини II. Господар на Фано | |
 Карло I Малатеста | |
| Управление | I. 1385 – 1429 II. 1427 – 1429 |
|---|---|
| Наследил | I. Галеото I Малатеста II. Пандолфо III Малатеста |
| Наследник | I. Галеото Роберто Малатеста II. Галеото Родолфо Малатеста |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 13 септември 1429 г.
|
| Други титли | Господар на Фано, Чезена и Пезаро |
| Семейство | |
| Баща | Галеото I Малатеста |
| Брак | Елизабета Гонзага |
Карло I Малатеста (на италиански: Carlo I Malatesta, * 5 юни 1368, † 13 септември 1429 в Лонджано) е италиански кондотиер по време на войните в Ломбардия и господар на Римини (1385–1429), Фано, Чезена (1417–1429) и Пезаро. Той е член на фамилията Малатеста.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-възрастният син на Галеото I Малатеста (1299–1385). Брат е на Пандолфо III и Андреа Малатеста.
След смъртта на баща му през 1385 г. собствеността се разделя. Карло получава Римини. Карло става викарий за Романя, гонфалониер на църквата и управител на Милано. Бие се против Да Монтефелтро (1388).<refAnna Falcioni, La signoria di Carlo Malatesta (Rimini: Bruno Gigli Editori, 2001)></ref>
Битки[редактиране | редактиране на кода]
През 1397 година възглавява обединената армия на папата, Флоренция и Венеция във войната против миланския херцог Джан Галеацо Висконти. През 1401 година преминава на страната на последния и разбива флорентийските войски край Бреша, като взима в плен херцог Леополд III Австрийски.[1]
След смъртта на Джан Галеацо Висконти преминава на страната на папата и начело на папските войски превзема Бреша.
През 1406 година отново сменя страните и е назначен за губернатор на Милано (до 1407 година). През 1409 година постоянно воюва на страната на папата със званието главнокомандващ (капитан-генерал) на Църквата. От тримата едновременно действащи папи поддържа Григорий XII.[2]
През 1412 година е назначен капитан-генерал на венецианската армия във войната с унгарското нахлуване на крал Сигизмунд. В битката при Мота е ранен и отстъпва командването на брат си — Пандолфо.[3]
През 1416 година след смъртта на своя брат Андреа наследява Чезена. Същата година, на 12 юли, в битката при Сант-Егидио претърпява поражение от Браччо да Монтоне, ранен е и попада в плен. Освободен е за откуп от 80 хиляди дуката.[4][5]
Във войната с Милано губи Форли и Градара и отново попада в плен, но херцог Филипо Мария Висконти го освобождава без откуп.[6]
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Карло се жени през ноември 1386 г. за Елизабета Гонзага († 31 юли 1432), дъщеря на Лудовико II Гонзага и Алда д’Есте, дъщеря на Обицо III д’Есте. Те нямат деца.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Amiani Pietro Maria. Memorie storiche della città di Fano. Fano, 1751;
- ↑ Rendina, Claudio (1992). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton>
- ↑ Abati Olivieri, Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta, Pesaro, 1784, anastatica.
- ↑ Farulli Pietro, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724.
- ↑ Abati Olivieri. Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta. Pesaro, 1784, anastatica
- ↑ Bonoli Paolo. Istoria della città di Forlì. Forlì, 1661
- Cesare and Clementino Clementini, Raccolto istorico della fondatione de' Rimini, e dell' origine e vite de' Malatesti (Rimini, 1617-1627), 105.
- Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
- Battaglini F. G. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori. Lelio della Volpe, Rimini, 1789;
- Clementini Cesare. Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell’origine e vite dei Malatesti. Rimini, 1617,
- Massera Aldo Francesco. Note Malatestiane. Galileiana, Firenze, 1911
- Zazzeri Raimondo. Storia di Cesena. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891